Епистемология

Епи­с­те­мо­ло­ги­я­та е дис­ци­пли­на от фи­ло­со­фи­я­та, ко­я­то се ин­те­ре­су­ва от същ­ност­та и при­ро­да­та на по­зна­ни­е­то. Тер­ми­нът епи­с­те­мо­ло­гия е съ­ста­вен от гръц­ка­та ду­ма епи­с­те­ме (по­зна­ние) и ло­гос (уче­ние). Счи­та се, че е въ­ве­ден за пръв път от шот­ланд­ския фи­ло­соф Джеймс Фре­де­рик Фе­рие, кой­то в твор­ба­та си „Ос­но­ви на ме­та­фи­зи­ка­та“ (1854) раз­де­ля фи­ло­со­фи­я­та на он­то­ло­гия (как­во съ­ще­ст­ву­ва в дей­ст­ви­тел­ност) и епи­с­те­мо­ло­гия (как по­зна­ва­ме дей­ст­ви­тел­ност­та).

Централни въпроси за епистемологията са: Какво е необходимо и кое е достатъчно за добиване на познание? Какви са източниците на познание? Каква е неговата структура? Какво можем и какво не можем да знаем? С други думи, епистемологията се интересува от процеса, при който правим връзка между действителността и различни истини относно тази действителност, както и от методологията, която следваме при този процес.

Съществуват различни видове знание или познание, например, умения да правим разни неща, познаване на град или област, лично познанство с някого. От специален интерес за философията е този вид познание, което се основава на твърдения, тъй като то най-лесно позволява систематично изучаване. Основни понятия, с които борави епистемологията в този случай са истина, вяра и оправдаване на вярата. Класическото определение за такъв вид познание изисква и трите критерия: то трябва да е истинно, трябва да се вярва, че е истинно и трябва тази вяра да бъде оправдана 1.

Епистемологията е важен елемент за надеждността на един светоглед. Освен че трябва да предложи идейна рамка, в която познанията ни за света се вместват по смислен начин, един послевователен светоглед трябва също така да гарантира действителността на тези познания. С други думи, той трябва да включва в себе си възможността да гледаме на тези познания като на действителни и да можем да правим разлика между действителни и недействителни познания, т. е. да позволява развиването на последователна епистемология.

Нов коментар