12. Но хайде, достойни управници, много по-достойни в очите на тълпата, ако и принасяте в жертва християни, хайде, разпъвайте ни, изтезавайте ни, осъждайте ни, изтребвайте ни: вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност! Затова Бог търпи ние да понасяме тези страдания. Като обричате една християнка по-често на сводника, отколкото на лъва, вие признавате, че за нас загубата на целомъдрието е по-страшна от всяко наказание и от всяка смърт.
13. Която и да било ваша жестокост, дори най-изтънчената, не постига нищо: тя по-скоро привлича към нашето учение. Колкото ни избивате, повече ставаме: семе е християнската кръв!
14. Мнозина сред вас ви насърчават твърдо да понасяте болката и смъртта, например Цицерон в "Тускулански беседи", Сенека в "За случайностите", Диоген, Пирон, Калинин. Но техните слова не печелят толкова много ученици, колкото християнските дела.
15. Самото "твърдоглавие", което вие нападате, е достатъчен учител. Кой не ще се вдигне, когато го съзре, да издири какво се таи дълбоко в него? Кой не ще се присъедини, когато го издири, и не ще пожелае да страда, когато се присъедини, за да спечели цялата милост на Бога, за да получи от него пълно опрощение с цената на кръвта си?
16. Всички грехове се опрощават на мъчениците. Ето защо сме благодарни на вашите присъди. Ето в какво се изразява противоречието между Божиите и човешките дела - вие ни осъждате, а Бог ни освобождава.1
Изразът „Кръвта на мъчениците е семето на Църквата“ е известен афоризъм на раннохристиянския писател и апологет Тертулиан (около 160 – 220 г. сл. Хр.), взет от неговото съчинение Apologeticus (Апология на християнството). На латински: Plures efficimur, quoties metimur a vobis: semen est sanguis christianorum – „Колкото пъти ни жънете, толкова повече ставаме: семето е кръвта на християните“. Пълният латински текст на съчинението е достъпен в The Latin Library - Tertulliani Apologeticum. Цитатът се намира в самия край (Глава L).
Apologeticus е най-значимото произведение на Тертулиан и един от най-важните паметници на раннохристиянската литература. Трактатът е написан около 197 г. сл. Хр. в Картаген (Северна Африка, днешен Тунис) – един от най-големите културни и административни центрове на Римската империя по това време. Това е времето на управление на император Септимий Север. Въпреки че все още няма всеобща имперска едиктна забрана на християнството, местните римски управители редовно организират жестоки преследвания, тласкани от обществения натиск и предразсъдъци.
За разлика от източните апологети (които пишат на гръцки и често се обръщат философски към самите императори), Тертулиан пише на латински език. Трактатът е официално адресиран до римските управители и съдии в Картаген (proconsules). Тертулиан използва юридическото си образование, за да защити християните от правна и морална гледна точка. Той иска да докаже, че преследването им е незаконно, процедурите в съда са несправедливи, а обвиненията срещу тях са абсурдни.
- 1. Тертулиан. Апология на християнството, гл. L, 12–16. Прев. Стела Панайотова, © Jusautor, София, 1991. Превод по изданието: Tertullien, Apologétique, éd. Jean-Pierre Waltzing et Albert Severyns, Paris: Les Belles Lettres, 1971. Достъпно на: https://www.pravoslavieto.com/history/02/Tertullian/apology.htm