В кръщението има момент, когато се потапяме в осветените води. Между другото, вероятно знаете (а може би и не), че думата „кръщение“ не произлиза от думата „кръст“, а от славянска дума, която означава „потапяне“. Казвало се е: „крести се корабът“, тоест потънал е на дъното, загинал е. И ето, ние идваме да се кръстим и се потапяме с глава в тези води. Това е много ярък, прост и сам за себе си говорещ образ. Ако само се потопиш с глава в тези води и не излезеш от тях, това е смърт. И действително, ние сме призвани да влезем в Христовата смърт или, по-точно, да умрем за всичко онова, което съставлява основния грях на човечеството и е било причина за Неговото въплъщение, причина за Неговото разпятие, причина за Неговата смърт, причина за Неговото слизане в ада. Ако не се отричам от това поне с волята си (разбира се, никой не става светец мигновено), ако с решимост не се отдалечавам от него, ако не се отричам с цялата сила и пламенност на душата си от онова, което е убило Христос, нямам право да се потапям в тези води. И ще изляза от тези води очистен дотолкова, доколкото искрено съм пожелал и съм се решил – говоря именно за решимостта – да умра за онова, което е било причина за разпятието и смъртта на Христос, за гоненията срещу Него и за омразата към Него. И ние излизаме към нов живот от тази стихия на смъртта, отново дишаме въздух, отново сме живи, но вече не сме същите: умрели сме с Христос за греха и живеем с Христос в светостта.1

Митрополит Антоний Сурожки е една от най-ярките фигури на православното християнство през XX век. Роден е в Лозана, Швейцария, в семейство на руски дипломат, а детството му преминава в Русия и Персия. След Руската революция семейството му се установява във Франция, където той завършва естествени науки и медицина в Парижкия университет.

В продължение на десет години работи като лекар и фронтови хирург, а по време на Втората световна война участва във Френската съпротива. През 1939 г. дава монашески обет, а през 1943 г. е постриган за монах. През 1948 г. е ръкоположен за свещеник и изпратен на служение във Великобритания. През 1957 г. става епископ, а през 1966 г. е въздигнат в сан митрополит и назначен за патриаршески екзарх за Западна Европа.

Като духовен водач на православните общности във Великобритания митрополит Антоний посвещава повече от пет десетилетия на пастирско служение, проповед и духовно наставничество. Известен е със своята дълбока човечност, достъпен език и способността да говори за вярата по начин, разбираем за съвременния човек. Макар рядко да е писал, неговите беседи и проповеди са записвани и по-късно публикувани в множество книги.

Митрополит Антоний Сурожки е почетен доктор по богословие на университетите в Кеймбридж и Абърдийн, както и на Московската и Киевската духовни академии. Умира в Лондон на 4 август 2003 г., оставяйки след себе си богато духовно наследство, което продължава да вдъхновява християни по целия свят. На български език са издадени неговите книги „Началото на молитвата“ и „Бракът като подвижничество“ (София: Омофор, 2010).

• 1. Антоний Сурожки, „Кога сме готови да пристъпим към Кръщение“, в: Кръстен съм, но дали съм обърнат към Бога, София: Омофор, 2018.