Георги Флоровски е протоиерей, религиозен мислител и историк. Изучавал е история, филология, философия и естествени науки в Русия. От 1920 г. семейството му е принудено от "болшевиките" да живее в емиграция - в София, Варна, Прага, Париж, Цариград и др., а от 1948 г. до края на живота си - в САЩ. В различни периоди от живота си преподавал философия, психология, патрология, литургика, история на Източната църква, славянски студии и др. в Прага, Париж, Ню Йорк, Харвард, Бруклин, Пристън и др. Автор на многочислени трудове за византийското богословие IV-VIII в. и по история на руското религиозно съзнание.

Прот. Георги Флоровски излага светоотеческата мисъл за доброволния характер на Господните страдания, свързвайки го с принципа на Божествената любов. Той пише:

Свободата на Христос от първородния грях заключава и Неговата свобода от смъртта, която е „отплатата на греха”. Спасителят още от рождение е неподвластен на покварата и смъртността. И както първият Адам преди грехопадението, Той е способен да не умира изобщо (potens non mori), макар че очевидно все пак може  да умре (potens autem mori)… И затова смъртта на Спасителя била и можела да бъде само доброволна – не по необходимостта на падналото естество, но по свободен избор и приемане. Нужно е да различаваме: възприемането на човешката природа и вземането на греха от Христос…1

Естественото и едновременно доброволно поемане на тленността и смъртността е невъзможно за никой от потомците на падналия Адам, защото при нас действието на тези свойства произтича от разстроената от първородния грях природа – неизбежно и принудително, независимо от нашата воля или желание.

Христос обаче, по силата на Своето съвършено безгрешие, не носи тази „вътрешна принуда“ в човешката Си плът. Затова Той е бил напълно свободен не само в Своите отделни дела, но и в самия начин, по който съществува в тварния свят. Всичко, което Господ върши или приема да понесе, Той го върши доброволно. Така и по отношение на смъртта Спасителят упражнява Своята свобода – приемайки доброволно страданията и смъртта заради хората.

• 1. Флоровский Георгий, прот. О смерти крестной // Догмат и история. М., 1998. С. 184-187.