Начинът, по който Христос приема върху Себе Си униженото състояние на човешката природа, съществено се различава от начина, по който го преживяваме ние, хората. Ние сме подвластни на това състояние по необходимост – защото сме наследили греховната рана на човешката природа от падналия Адам. Христос обаче, роден от Светия Дух и Дева Мария, и неподвластен на първородния грях, възприема човешките немощи доброволно. Затова и действието на т.нар. „непорочни страсти“ в Неговото човешко естество, макар да се проявява естествено, има своя особен, различен характер. Светите отци открояват тази разлика. Преп. Йоан Дамаскин пише:

Нашите естествени страсти са били в Христос и съобразно естеството и по-горе от него. Тъй като те се възбуждали в Него съобразно с естеството, когато Той допускал плътта да претърпи свойственото за нея; а по-горе от естеството защото, природното в Христа не предшестваше волята Му. В действителност, в Него нищо не бе принудено, а всичко е доброволно. Защото по собствена воля Той гладуваше, по собствена воля жадуваше, доброволно се страхуваше, доброволно умря.1

Доброволността на Христовите страдания не означава, че Той преди всяко изпитание се е колебаел или вземал отделно решение дали да го приеме. Подобно учение е отхвърлено от светите отци. Още в мига на Въплъщението Христос приема да изпие цялата „чаша“ на страданията – но това първоначално съизволение не Го прави безпомощно подчинен на тях. Той остава напълно свободен.
Като човек, Христос можеше да не отиде в пустинята и да избегне глада; можеше да не изгони търговците от храма и да не предизвика техния гняв; можеше да не отиде в Гетсиманската градина и да избегне пленяването. Но Той съзнателно и доброволно не се отклонява от този път.

Като Бог, Той можеше да превърне камъните в хляб; можеше да призове „повече от дванадесет легиона ангели“, за да бъде избавен; можеше да прекрати всяко унизително за Него действие със силата на Своето Божество. Но никога не го прави.

Именно в това постоянно самоотказване от Божествената сила и в приемането на човешкото страдание по свобода се разкрива дълбоката доброволност на Неговото унижение и подвиг.

• 1. Иоанн Дамаскин, св. Точное изложение православной веры. Кн.3. Гл.20. М., 1992. С.113.