12.11.11

В министерство на образованието миналата седмица се получило известие, че на 11 ноември 2011 г. (петък) идва краят на света. Пратили съобщение до всички учебни заведения, че идващият петък е последен в човешката история и всеки ВУЗ да се подготви подобаващо.

В УНСС прочели указанието и с пълно единодушие решили да обявят цялата седмица преди петъка за неучебна, за да се подготви всеки както може, да отиде по родните си места и да се сбогуват. В Софийския университет приели новината с голямо прискърбие, но все пак имало учебен план за изпълнение, затова понеделник, вторник и сряда останали учебни, а четвъртък бил денят за размисъл. В Техническия университет закачили обявление на вратата на Първи учебен блок:

Уважаеми студенти, поради чрезвичайни престоящи събития (краят на света) се налага промяна в плана на учебните занятия, както следва:

• Понеделник - учебен ден
• Вторник - учебен ден
• Сряда - учебен ден
• Четвъртък - учебен ден
• Петък - неучебен (краят на света)
• Събота - учебен ден, отучване по  програмата от петък

Благодарим ви за разбирането.

От ръководството

Разказното тук, разбира се, е художествена измислица и е стар виц от академичния фолклор, а целта му бе да послужи за увод към новината, че краят на света отново не се състоя. Вибрациите на несъстоялото се събитие отекнаха в груповите медитации по света и у нас, като се оказа (подобно на всеки друг насрочен край на света), че ако все пак светът не свърши на 11.11.11 г., то апокалиптичните събития от вчера ще положат началото на вече великия финал, който е насрочен за 12.12.2012 г.

"It's the end of the world as we know it", "това е краят на света, какъвто го познаваме" се пееше в песента на R.E.M в началнaтa сцена на филма "Денят на независимостта". Тя много точно описва не само предполагаемото нападение на извънземни същества, а цялостната концепция за грандиозна промяна на всичко познато ни в света около нас. Плашим се от приближаващи ни метеорити, от нов грандиозен ледников период, от изчерпване на ресурсите на земята или от нова световна ядрена война, а филмовата индустрия услужливо ни сервира лесна храна за ума с апокалиптичните картини на тези сценарии - спомнете си само филмите "Армагедон", "На утрешния ден", "Метеорит" или "2012".

А запитвали ли сте се защо въобще трябва да има край на света? Например според гръка Аристотел, водещ мислител от античността, вселената не е имала начало, няма да има и край, всичко е вечно движещо се. Същото твърдят и някои от физиците днес като например атеистично настроеният Стивън Хоукинг. Тогава откъде идва подобна концепция и защо толкова плаши хората "второто пришествие" или "апокалипсисът"?

Идеята за край на света присъства в културата на западната цивилизация отдавна и всъщност води началото си от учението на Христос отпреди 2000 години. От думите Му, записани в четирите евангелия на Библията, разбираме, че човешката История започва с трагично начало при падението на Адам в Едемската градина, има кулминация при въплъщаването на Исус в Неговата богочовешка същност с раждането Му като малко бебе във Витлеем, Юдея и край, когато Христос отново се върне един ден в слава и пресътвори нашия свят в един качествено нов. Оттам идва изразът "второ пришествие", второто идване на Христос на земята, и за всички, доверили живота си на Исус и следващи Го, това е чакано и желано събитие, защото ще сложи край на всички войни, на глада, на страданието, дори на смъртта. Отношение на страх или враждебност ще имат единствено хората, които не познават Бога, които са Негови неприятели и се страхуват от Него, защото при второто си идване Христос ще въздаде справедливо на всеки според нещата, които е вършил -- "Страшния съд", друг популярен израз в нашата култура.

Това убеждение е обединяващото всички християни по света, затова е отразено в Никео-Цариградския символ на вярата съставен през 381 г., където се казва:

Вярвам в единия Господ(ар) Исус Христос Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и от Дева Мария, и стана човек;

и бе разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и бе погребан;

и възкръсна в третия ден, според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца;

и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и царството Му не ще има край.

По отношение на времето на това "ще дойде със слава да съди живите и мъртвите" самият Христос казва "А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец. Внимавайте, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще настане времето." Очевидно е безсмислено и даже опасно за умственото ни и духовното ни здраве да седим и постоянно да пресмятаме или да търсим Исус някак тайно да ни открие точния час и минута (който, както знаем, ще е 11:11, само не е уточнено по коя часова зона спрямо Гринуич ще дойде Исус, дали по средно американско време или по Йерусалимско, в която часова зона сме и ние). Печалният опит на човечеството обаче показва, че постоянно се появяват хора, които са си въобразили, че знаят това, "което само единствен Отец знае", и всеки път насрочват края, ама този път наистина. Добра илюстрация е религиозният култ "свидетелите на йехова", които съвсем сериозно са обявявали официално, че Христос им се е обадил и ще се върне през 1914, през 1915, през 1918, 1920, 1925, 1941, 1975 или (последно залагане) през 1994. Очевидното проваляне на тези предвиждания е колкото иронично, толкова и трагично за много от техните последователи, които са продавали на безценица всичко, което имат, и в бели чаршафи са чакали Исус да дойде по техния график. Но Бог не се подчинява на човешки планове и заблуди, защото денят "ще дойде като крадец нощем, когато никой не го очаква".

И така, какво е отношението ни към "края на света"? Къде се намираме в отношенията си с Бога - неутрални ли сме към Него, обичаме Го и чакаме идването Му или сме Негови врагове и треперим от мисълта за срещата с Христос?