Хилдегард от Бинген

Богослов. Писател. Композитор. Философ. Мистик. Лекар. Абатиса на манастир. Всичко това може да се отнесе към личността на Хилдегард от Бинген. Тя влиза в историята на Църквата и на германските земи с прозвището си „Сибилата на Рейн“, с което нейните съвременници я удостояват заради мистичните ѝ проникновения и послания1. И макар че до ден днешен информацията за тази удивителна жена остава ограничена, нейният авторитет и приноси са добре известни и ценени в християнския свят, особено сред римокатолиците, англиканите и лутераните.

Една необикновена монахиня и лечителка

Хилдегард от Бинген е родена в края на XI век (вероятно през септември 1098 г.), като последното, десето дете в семейството на благородник. Доста болнава и едва навършила осем години, тя е поверена на грижите на една отшелничка-бенедиктинка. През Средновековието е било обичайна практика родителите да изпращат невръстните си деца в манастири и абатства, за да получат образование и/или да се посветят на монашески живот. Още като момиче Хилдегард има видения. В нейната автобиография четем:

На осмата година от живота си бях посветена [от родителите си] на Бога за духовен живот (oblata) и до петнадесетата си година бях човек, който видя много неща, а още повече и по-просто изрече – така че тези, които чуха тези неща, питаха удивени от къде са дошли и кой е техният източник.

Под ръководството на наставничката си Хилдегард получава солидно образование по латински, за да ѝ бъде поверена отговорността да пее в църква Псалмите: изключителна чест за жена по онова време. На 38 години тя е единодушно избрана за „майка“ (magistra) на нейната монашеска общност и по-късно оглавява абатството Рупертсберг. За двайсетина години общността се разраства и уважаваната абатиса основава втори манастир.

Съвсем младата Хилдегард става известна с невероятните си видения, но най-вече с нейното посвещение и любов към Бога. Макар че не е била получила съответното образование, тя печели признание със задълбочените си познания и изследвания на природата и особено на различните билки и лечебните им свойства. Според свидетелствата на някои монаси, тя получавала проникновения по тези теми в съзерцание и общение с Бога. Нейната популярност и репутация нарастват толкова много, че привличат вниманието и благосклонността на папа Евгений III (1145-1153).

За значим принос на Хилдегард от Бинген към развитието на естествознанието и медицината се смятат съчиненията ѝ относно т.нар. viriditas. Понятието няма точен превод на съвременен език. То съчетава латинските думи за „зеленина“ и „истина“ и с него Хилдегард обозначава божествената сила, проявена и разгръщаща се в природата. Изследователката Мери де Йонг описва как християнската вяра на Хилдегард оформя нейното разбиране за научното познание:

Вътрешната обновителна енергия на viriditas е от основополагащо значение в разбирането на Хилдегард за Светия Дух като оживотворяващия лъх от Бога, задвижващ всички живи същества (Бит. 1:2, Пс. 104:29,30). Тя развива една насочена към природата пневматология2, в която има място за един излъчващ енергия и иманентен Дух, Който се вселява и може да бъдат срещнат в горите, полята и цветята. Градината и огромната, зелена земя изобщо се схващат като място, където Божият Дух и нашият дух се срещат, за да произведат добър плод: цялостно добруване за личността и дълбоки взаимоотношения с природния свят. ... Разбирането за свещената взаимосвързаност на всичко в природния свят е съществувало хилядолетия наред в различни култури, изразяващи особена почит към растенията и възприемащи ги като свещени носители на благоденствие, здраве и мъдрост. Всъщност, една посветена обич към растенията и животните едновременно основополага и отдава голямо значение на сложната мрежа от взаимовръзки, които видимо се отразяват навсякъде в космоса. Разбирането на Хилдегард относно растителния свят, разкриващ ни тези космически връзки, и нейният практически опит с растенията срещат широк прием сред населението на германските земи по онова време. Това се дължи на спиритуализацията на предлаганото от нея лечение, като рационалните, научни обяснения се съчетават с голямата роля на вярата.

За Хилдегард от Бинген естествознанието3 е от голяма важност, защото свързва човешкото тяло и нужди с останалото Божие творение. Тя съчинява уникална за времето си енциклопедия за природата и клиничната медицина. Медицинските ѝ произведения съчетават напътствия за изгонване на бесове със сериозна ерудиция според средновековните мащаби. Хилдегард предлага новаторски за епохата медицински методи като облекчаването на възпаления с лавандула и вино или с мед и вода, както и използването на инхалации за стимулиране на растежа и за лечение на белите дробове. Мнозина използват и днес такива похвати, за да се справят с настинката, пресъхналото гърло или със затруднения в дишането.

Хилдегард от Бинген и музиката

„Сибилата на Рейн“ не е била чужда на музиката. След като през 1136 г. поема управлението на абатството от духовната си наставничка, тя съчетава другите си ярки таланти с григорианското псалмопение. За целия си живот тя композира над 70 музикални творби. Една от тях е първата известна ни музикална драма „Редът на добродетелите“ (Ordo Virtutum). Това е нравоучителна пиеса, представяща в алегорична форма борбата на добродетелите с дявола за човешката душа и важната роля на покаянието.

Ето и един известен куплет от нейните хвалебни химни:

Тъй трудно се устоява на това, което
придава вкус на ябълката4.
Изправи ни пътя, Спасителю Христе... О, Ти, най-прекрасен лик!
О, най-сладък аромат на желаната наслада!
Ний все въздишаме по Теб в ужасното изгнание.
Кога отново ще Те видим и ще заживеем с Теб?

Макар че през Средновековието се използвали доста музикални инструменти, Хилдегард черпела вдъхновение най-вече от природните звуци. Освен това, тя вярвала, че творчеството вдъхновява хората да водят живот на целеустременост и свобода, който определяла като „жива светлина“. Чак до 70-те години на XX век, нейното музикално творчество не е било особено известно. Славата ѝ на изявен музикант се разнася в наше време, след като изследователят Филип Пикет преоткрива и публикува редица нейни произведения по повод 800 години от смъртта ѝ. Понастоящем професионалните среди и музикалните академии на Запад, както и редица съвременни композитори, познават и високо оценяват нейния принос за развитието на това изкуство.

Религиозни съчинения на Хилдегард от Бинген

Едва след като надхвърля 40-годишна възраст, Хилдегард започва да пише книги, които ще я направят прочута. Количеството им е огромно, а спектърът от теми е много широк. Особено влияние оказват нейните три тома с визионерско богословско съдържание: „Познай пътищата“ (Liber Scivias), „Книга за наградите на живота“ (Liber Vitae Meritorum) и „Книга на божествените дела“ (Liber Divinorum Operum).

В продължение на цяло десетилетие тя пише вероятно най-известната си книга с видения Liber Scivias. Произведението включва илюстрации на 26 нейни странни и стряскащи видения. Според съвременни медицински изследвания лъчите от бляскава светлина, за които говори Хилдегард, в действителност са представлявали аури, свързани с мигрена. Но собственото ѝ свидетелство предполага, че зад видяното стои нещо повече. „... когато бях на 42 години и 7 месеца, небето се отвори и една пламтяща светлина с изключителна яркост слезе [върху мен] и пропи целия ми мозък, възпламени цялото ми сърце и целите ми гърди; това не беше изгарящ, а затоплящ пламък – както слънцето затопля всичко, до което се докоснат лъчите му.“ Вследствие на тази опитност, тя изведнъж прозира смисъла на Светите писания.

Хилдегард пише стотици писма, в които изобличава и дава съвети на крале, на папи и на обикновени хора. Изпод перото ѝ излизат житията на двама светии. Такава литературна плодовитост е била твърде необичайна за жена – в една епоха, когато грамотността сред нежния пол е била рядкост. Смятана за пророчица, нейните видения получили одобрението на св. Бернар от Клерво и на редица папи. Авторитетът ѝ в обществото бил безспорен.

Когато навършва 60 години, Хилдегард предприема проповеднически обиколки. Главна тема на нейните проповеди е, че църквата е покварена и се нуждае от очистване. Тя порицава небрежните и затлъстели църковни служители, както и всички онези, които са „хладки и лениви“ в службата си на Божията правда и нехайни в изложението на дълбините на библейското учение.

Хилдегард от Бинген умира на 82-годишна възраст на 17 септември 1179 година. Тя е била изключителна и много талантлива жена във всяко едно отношение - една от малкото, която прекрачва отвъд ограниченията за своя пол през Средновековието, влияе на събитията през епохата и оставя траен отпечатък върху бъдещото развитие на Европа. Почти забравена в течение на векове, интересът към личността ѝ стремително нарастна през последното десетилетие на XX век, когато се появиха телевизионни филми, книги и музикални издания, посветени на живота и творчеството ѝ. През 2012 г. тя е канонизирана като светица в Римокатолическата църква и обявена за учител на Църквата (Doctor Ecclesiae Universalis) „заради святостта на нейния живот и оригиналността на нейното учение“.

• 1. Сибилите са били жени-оракули в гръко-римския свят. Според по-късни средновековни предания, те предсказали на езическия свят раждането на Божия Син. Б.а.
• 2. В християнското богословие: учение за Светия Дух. Б.а.
• 3. За наука в съвременния смисъл тогава все още не може да се говори. Б.а.
• 4. Има се предвид плодът от дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 3 глава). Б.а.