Грегор Мендел: начинател на една нова биологична наука

Епитетът „генетичен“ днес се радва на голяма популярност. Говорим за генетично наследство, генетично модифицирани храни, генетични заложби или пък за генетични увреждания. Любителите на биологията знаят също, че един бурно развиващ се дял на тази наука се нарича генетика. На този фон може да изглежда чудно, че самото понятие ген е сравнително ново. Появата му води назад към средата на XIX век и насочва вниманието ни към един скромен и посветен на Бога изследовател: монахът Грегор Мендел.

Йохан Мендел се ражда на 20 юли 1822 г. в селско немски говорящо семейство. Родителите му живеят в селцето Хайнцендорф1 в Австрийската империя, на границата между областите Моравия и Силезия. Благочестивият дух на фамилията личи от една тухличка, открита в стаята на момчето и двете му сестри; на нея откриваме символ на Светата Троица (три пресичащи се кръга) и думите: „Да бъде Твоята воля“. Малкият Йохан помага на баща си да засажда и облагородява плодни дръвчета в градината. Това вероятно подбужда интереса му към растенията, който с годините се засилва и го тласка към научни занимания.

В ранните юношески години на Мендел се случва нещо, което заплашва да прекъсне по-нататъшното му образование. Бащата му получава лоша контузия при сечене на дърва в гората и това се отразява тежко на издръжката на семейството. Изглежда, че момчето не може да продължи да ходи на училище. Но сестрата на Мендел оценява високо и – както се оказва – правилно потенциала му. Тя прави изключително благороден жест, като дарява немалка част от наследството си за неговата издръжка. Тази „инвестиция в науката“ ще получи своята морална отплата.

След отличен успех в гимназията, Мендел следва философия в университета в Оломоуц. Поради „горчивите грижи за прехраната“ (по собствените му думи) е принуден да прекъсне и през 1843 г. постъпва като послушник в августинианския манастир „Св. Тома“ в Бърно. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник и приема духовното име Грегор. Една от светските функции на манастира е да осигурява преподаватели за общинските училища в Моравия. Това дава възможност на Грегор Мендел да се насочи към учителското поприще – той учи богословие, а впоследствие икономика, овощарство и винарство. Със съдействието на своя абат, между 1851 и 1853 г. продължава образованието си във Виена. Тук получава систематични познания по ботаника, а и по експериментална физика, в която го въвежда изтъкнатият учен Кристиан Доплер2.

Макар че се проваля, и то два пъти, на изпита за получаване на учителска диплома в университета, Мендел преподава дълги години физика и естествознание като заместник-учител в Бърно. Но в много по-голяма степен се отдава на научните занимания. Шест години поред той развъжда градински грах (Pisum sativum) и провежда систематични експерименти, като изследва седем характеристики на растението: форма на семето, оцветяване на семенната обвивка, оцветяване на цветовете, местоположение на цветовете, форма на шушулката, оцветяване на незрялата шушулка и височина на стъблото. Общият брой на изследваните от Мендел растения е 28 000 – впечатляваща статистика дори по съвременните стандарти. На тази основа учителят-монах открива математически закономерности при унаследяването на характеристиките. Нарича ги закон за сегрегацията и закон за независимото комбиниране – в днешно време те са познати под общото название Менделови закони за наследствеността. Според откривателя им, водеща роля при тях играят „(клетъчни) елементи“ (предшественик на понятието „гени“), чието съчетание определя характеристиките на следващите поколения. Той все още няма понятие какви са тези „елементи“, но предполага, че представляват материални носители на информация.

Мендел представя изследванията си на два научни форума през 1865 година. Резултатите са публикувани в относително скромно научно списание. В общи линии, те не привличат вниманието на специалистите, макар че Мендел води кореспонденция с един от водещите биолози на епохата, Карл Вилхелм фон Негели. Постепенно изследванията му потъват в забвение. Все пак, в разговор със свой приятел, Мендел въздъхва с надежда: „И моето време ще дойде.“ За съжаление, той не го доживява. Почти две десетилетия след смъртта му, законите на Мендел за наследствеността са открити по независим път от двама учени, Хуго де Фриз и Карл Коренс, които признават оригиналния му принос. Този път откликът на биологичната общност е бърз и възторжен – ражда се науката генетика. Едно десетилетие по-късно е предложено и самото понятие ген.

Няколко години след публикуването на изследванията му върху наследствеността, в живота на Мендел настъпва обрат. Абатът, с чиято помощ бедният младеж някога е получил възможност за академично образование, умира. Братята от манастира „Св. Тома“ в Бърно единодушно избират брат Грегор за свой нов абат. И това не е никак случайно – през всичките си години в тази обител той се е придържал съвестно към своя обет, изпълнявал е задълженията си, страстно е защитавал и разпространявал християнските си убеждения. (За последното свидетелстват запазени чернови на негови проповеди.) Той е общителен, обезоръжаващо приветлив и със забележително чувство за хумор и за „комедията на дадена ситуация“. Изглежда обаче, че подценява последствията от заемането на новата си длъжност. „Макар все още да не съм свикнал с новите си задължения“, пише той, „това няма да ми попречи да продължа с любимите си експерименти по хибридизация“. През първите години това му се отдава; дори успява да присъства на някои научни конференции. Но с нарастването на административните тежести, абатът Грегор е принуден постепенно да остави научната си работа на заден план.

Последното десетилетие от живота на Мендел минава под знака на неприятен сблъсък с австрийското правителство, наложило непосилни данъци на манастира. Той решително отказва да ги плаща – от влизането в сила на закона до последния си земен ден. Изтощителната битка помрачава дните му, а някои монаси го обезсърчават, че тя не си струва. Но той не пада духом. В проповед от този период, абат Грегор заявява: „Колкото и странно да изглежда за един вярващ християнин, ще ви говоря за победа в този неправеден свят, вместо отново да слушате за пренебрежение, клевети и гонения.“ Няколко години след смъртта на Мендел правителството оттегля спорния закон.

Грегор Йохан Мендел умира на 6 януари 1884 г. Няколко месеца по-рано той казва на един послушник (който по-късно също ще стане абат): „Макар че съм имал някои мрачни моменти в живота си, аз съм благодарен на Бога, че прекрасните моменти бяха много повече. Научната ми дейност ми е донесла велика радост и удовлетворение; и аз съм уверен, че не след много дълго време, целият свят ще оцени нейните резултати и значение.“ А в тържествения доклад по повод стогодишнината от неговите публикации относно законите за наследствеността, изнесен в Бърно през 1965 г., се отбелязва: „Мендел, чийто роден език е този на Лутер, Лайбниц, Кант и Гьоте, днес принадлежи не само на световната научна общност, но и на всички нас.“

• 1. Днес Хинчице, Чешка република. Б.а.
• 2. Откривател на т.нар. „ефект на Доплер“: увеличаване/намаляване на честотата на излъчване от приближаващ/отдалечаващ се към наблюдателя звуков или светлинен източник. Б.а.