Историческата реч на Солженицин в Харвард

Произнесена точно преди 40 години

„Не някога ще настъпи, а вече протича – физическа, духовна, космическа! – битка за нашата планета. В своето решително настъпление вече върви и ни притиска световното Зло. Ала вашите телевизионни екрани и вашите издания са изпълнени с дежурни усмивки и вдигнати чаши. В радост – но от какво?“

Александър Солженицин
Писателят Александър Солженицин (Източник: Wikipedia)

Тези проницателни и предизвикателни думи излизат от устата на един голям християнин от XX век, в реч пред традиционното годишно събрание (асамблея) на випускниците на Харвардския университет (САЩ). Писателят Александър Солженицин (1918–2008) е получил убежище в Америка след дългогодишни страдания в сблъсък със съветския комунистически режим и след принудително изселване от СССР в началото на 1974 г. Подобно на десетки милиони свои сънародници, той преминава през месомелачката на сталинските лагери, където пребивава общо 8 години. Първоначално е комунист и смята, че Сталин просто е изкривил идеалите на Ленин. Но видял отблизо злото с неговото озъбено лице, Солженицин разбира заблудите си и накрая стига до Христовата вяра.

Преживяванията и проникновенията на писателя стават тъканта на неговата майсторска художествено-историческа сага „Архипелаг ГУЛАГ“1, разобличаваща бруталността на съветската власт. Един момент от епохалното му произведение разкрива особено ясно колко различна е мисълта му от самодоволния, отдаден на удоволствията дух на Запада. „Благославям те, затвор, че си бил част от живота ми!“ Така той отдава дължимото на годините зад решетките, помогнали му да осъзнае духовната опасност и да намери време да се вслуша в Христовия глас. В една своя поетична творба от 1952 г. той изразява удивителната духовна промяна в живота си:

Сега, със дух, възвърнал мяра,
от живата вода обилно напоен.
О, Боже на Вселената! Отново имам вяра!
И с отрицателя Си беше Ти, до мен…

Солженицин произнася своята Харвардска реч на 8 юни 1978 г. Тя е искрен упрек към самодоволството на западния свят и много моменти от нея звучат още по-актуално днес, четири десетилетия по-късно. Упрекът е приятелски и е отправен със загриженост. През призмата на своята руска култура писателят пророчески забелязва съществените слабости на западната култура. За него особено драматична е загубата на мъжество:

„Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество… Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което и се създава усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се много индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото… Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се смята за първия признак на края?“

Речта на Солженицин в Харвард
Солженицин изнася своята Харвардска реч (Източник: pravmir.com)

По-нататък Солженицин анализира как формалният юридически подход подронва моралните устои.

„Всеки конфликт се решава юридически – това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му посочи непълната правота и да го склони към самоограничение, към отказ от своите права, да го моли за някаква жертва, безкористен риск… Западът в края на краищата е отстоял правата на човека – и даже с излишък, но съвсем е помътняло съзнанието за отговорността на човека пред Бога и пред обществото. В най-последните десетилетия този юридически егоизъм на западното светоусещане е окончателно достигнат – и светът се оказа в жестока духовна криза и в политическа задънена улица. И всички технически постижения на прославения Прогрес, заедно и с тези в космоса, не изкупват моралната нищета, в която е изпаднал XX век…“

В речта на Солженицин не са пощадени и медиите. Той забелязва опасни тенденции, които днес са повсеместна реалност, включително и в България:

„Повърхностността и прибързаността – психическата болест на ХХ век – най-силно е изразена в пресата. На пресата е противопоказно да навлиза в дълбочината на проблема, това не е в нейната природа, тя само извлича сензационни формулировки. И при все че има тези качества, пресата стана първа сила в западните държави, превъзхождайки силата на изпълнителната власт, на законодателната и на съдебната. А между другото – според какъв избирателен закон е избрана тя и пред кого се отчита? Ако в комунистическия Изток журналистът откровено се назначава като държавен чиновник, то кой е избрал западните журналисти в тяхното състояние на власт? За какъв срок и с какви пълномощия?“

Макар че е постоянно прекъсвана от аплодисменти, Харвардската реч на големия руски писател предизвиква и немалко враждебни коментари в медиите. „Щом е оцелял в ГУЛАГ“, мърморят критиците, „Солженицин трябва да е направил някакъв компромис и да е сключил добра сделка със съветските власти“. Други се питат на глас какво морално право има той, за да ни поучава. Писателят очевидно не е бил изненадан. Още във встъплението на своята реч, той изтъква:

„Истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел.“

Много векове по-рано мъдрият Соломон е казал нещо подобно: „Удари от приятел са искрени, а целувките от неприятел – изобилни.“ (Пр. 27:6).

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. Зорница, бр. 6, 2018 г.

Всички цитати от речта на Солженицин се привеждат според изданието ѝ в сп. Християнство и култура, бр. 9, 2008 г. Превод: Венета Домусчиева.

  • 1. Съкращението ГУЛАГ означава „Главное управление лагерей“ (главно управление на лагерите). Произведението е написано тайно между 1958 и 1968 г. и е публикувано за пръв път в Париж през 1973 г. – Б.пр.

Нов коментар