Провалът на Осмия вселенски събор

Разногласия между християните възникват често и понякога прерастват в препирни. Ако не се обърне сериозно внимание на проблема и не се потърси общо решение, това може да нанесе вреда на Църквата. И дори да доведе до пълно разцепление (разкол). През IX век над Христовата църква нависнали буреносни облаци. Противоречията между гръцкия Изток и латинския Запад нараствали.

Преди 1150 години, на 5 октомври 869 година в Константинопол бил свикан събор, който Католическата църква впоследствие ще признае като Осми вселенски. Това било четвъртото подобно събитие в столицата на Източната римска империя (Византия). Макар че инициатори на събора били лично император Василий I и папа Адриан II, явили се само 102 епископи, трима папски легати и трима патриарси: на Константинопол, Антиохия и на Ерусалим.

На събора били разгледани няколко спорни въпроса. Например, след обсъждане било потвърдено решението на Седмия вселенски събор, че трошенето на икони е грях за християнина. Страстите от последното иконоборческо столетие още не били утихнали. Много вярващи възприемали почитането на икони като идолопоклонство, затова ги махали от храмовете и дори ги унищожавали. Въпреки че това съборно решение станало предмет на яростни спорове, основната задача пред форума била още по-тежка: да се занимае с въпроса кой да бъде епископ на Константинопол. Било постановено отстраняването на патриарх Фотий – по обвинение, че той е узурпирал катедрата1 си.

Предисторията била свързана с един акт на предишния патриарх Игнатий. Той порицал кръвосмесителната връзка между цезаря2 Варда и доведената му дъщеря Евдокия. Разгневеният Варда изпратил Игнатий в изгнание и издигнал на негово място Фотий. Последният се обърнал към Рим с молба да потвърди избора му. Папата обаче отказал. Противопоставянето довело до разгаряне и на други спорове. Фотий на свой ред осъдил Римската църква по няколко доктринални теми: начина на спазване на Великия пост, недопускането на женитбата на свещеници (целибат) и допълнението към Апостолския символ на вярата относно изхождането на Светия Дух и от Сина (филиокве).

Съборът в Константинопол бил свикан, за да изясни всички тези въпроси. Той се оказва последният всеобщ (вселенски) събор, проведен на Изток, но не е признат от Източната църква. Може да се спекулира, че той би завършил с успех, ако възникналите проблеми били разгледани честно. За съжаление, на патриарх Фотий не било позволено да представи изцяло своята защита. Когато съборът излязъл срещу него с осъдително решение, той естествено отказал да го подпише и бил низвергнат.

Едно десетилетие по-късно (879–880 г.) в Константинопол е свикан нов събор, на който присъстват представители на всички източни патриаршии, както и на папата: общо 383 епископи. С подкрепата на папа Йоан VIII, Фотий бива възстановен като патриарх на Константинопол, но това не му попречило да поднови обвиненията си срещу Латинската църква. Вероятно той е изиграл съществена роля съборът да отхвърли добавката „Филиокве“ към Никео-цариградския символ на вярата, като осъжда „онези, които добавят свои собствени измислени изрази… и които напълно изопачават древните свещени и достопочитаеми правила с незаконни думи или притурки, или премахвания на думи“. Сред историците няма единно мнение дали папата е приел това постановление на събора. Във всеки случай, през XI век Западната църква вече не признава събора от 879–880 г. като Вселенски.

Важно странично последствие от събора е, че скоро след приключването му делегатите от Изток и от Запад се срещат с посланици на българския княз Борис I, водени от кавхан Петър. Българската делегация постига удовлетворително съгласие с византийците и затова българската църква прави своя избор в полза на православието.

Не след дълго Фотий е обвинен в заговор срещу новия император Лъв VI. През 886 г. той е изпратен в изгнание в един манастир в Армения и изчезва от историческата сцена. На пръв поглед неговият случай изглежда по-скоро политически по характер. Но той изважда наяве колко недоразумения и недоверия са се промъкнали и насложили в отношенията между християните на Изток и тези на Запад. Век и половина по-късно ще се стигне до схизма между Рим и Константинопол.

• 1. Гр. „седалище“. Думата започва да се употребява като синоним на епископския сан, а съответно църквата, в която служи епископът, наричат „катедрала“. – Б.пр.
• 2. Висша титла в империята. Варда я получава като фактически регент. – Б.пр.