Григорий Нисийски – богословът на Светия Дух

Григорий Нисийски се ражда преди 1690 години в далечната 331 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия). Той е един от десетима братя. Един от доста по-възрастните му братя е големият защитник на вярата Василий, наречен Велики. Двамата братя, заедно с Григорий Богослов, образуват „триото“ на т.нар. Кападокийски отци: борбени защитници на християнството срещу нароилите се по това време множество ереси.

Младият Григорий получава изключително високо образование за своето време. Голямо духовно-аскетично влияние упражнява върху него сестра му Макрина Млада. Неговият приятел Григорий Богослов го подтиква към риторското поприще1.

Оттогава Григорий Нисийски оставя множество съчинения, в които се проявява и като духовен ритор, и като догматик изобличител на ересите, и като тълкувател на Свещеното писание, и като учител по нравственост.

Най-хубавите му съчинения са Дванадесет слова срещу Евномий и Катехизис, които съдържат наставления как да се постъпва при обръщане на езичници и юдеи към вярата и при разобличаване на еретици. В съчинението си против Евномий2 той опровергава учението му и доказва божествената същност на Божия Син, като обяснява и християнското учение за Светата Троица.

Още приживе, Василий Велики ръкополага в епископски сан Григорий и го поставя да бъде отговорник за амвона в град Ниса. Това се случва при управлението на император Валент през 371 г., който покровителства арианите; тогава Григорий е на четиридесет години. Като истински и верен пастир той утвърждава ревностно своето паство във вярата и благочестието. Случвало се е да ги поучава няколко дни подред. Същевременно той става ходатай и защитник пред съдебните власти на изпадналите в беда, отличава се със състрадание към бедняците, с търпение, миролюбие и прямота.

По време на царуването на император Теодосий Велики в Константинопол се свиква Вторият вселенски събор. Съборът започва работа през 381 г., когато Григорий е петдесетгодишен. Той е вече изграден богослов и епископ на град Ниса. Многократно е прогонван от еретиците и пак е връщан на катедрата си от богобоязливия император. Освен за да даде отговор на многобройните ереси, съборът се занимава и с въпроса какво да прави Църквата с хората, които са отстъпили от вярата и сега служат на Империята. 

Една от най-важните ереси, с които се бори съборът, е тази на константинополския епископ Македоний, според когото Светият Дух е само творение. Македоний отхвърля божествеността на Светия Дух и определя Исус Христос като сътворен, а не единосъщен с Бог Отец. С пламенна защита на ортодоксалното християнство Григорий Нисийски участва в оборването на лъжеучението. С неговото активно участие бива допълнен Никейският символ на вярата със следния текст в определението за Светия Дух: „Вярвам... в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците.“ 

Григорий Нисийски доживява до дълбока старост за своето време. Умира в Господа на 63-годишна възраст. Оставя редица важни и полезни съчинения. Той защитава учението за Светата Троица и особено за Светия Дух от тогавашните заблуди в редица писания: "Слово за Светия Дух против македонианите"3, "Слово за божествената същност на Сина и Духа", "Слово за вярата и за това, че няма три Бога, а е един в три Лица". Неговата богата естествена надареност му е помагала да осмисли систематично истините на вярата и да ги защитава от еретиците. На него принадлежат и прекрасни тълкувания на Петокнижието и на Псалтира, както и изумителни беседи върху Блаженствата и Господнята молитва. Запазени са образцови негови проповеди, речи на полемични теми, както и многобройни писма.

• 1. Риториката (от гръцки ἡ ῥητορικὴ τέχνη "ораторство" ← ῥήτωρ "оратор") е филологична дисциплина, която изучава изкуството на речта, правилата на художествено изграждане на речта, ораторството, светогледа и красноречието. Б.ред.
• 2. Евномий (356/357 г.) е бил ученик на Аеций Антиохийски в Александрия, който го образова религиозно и философски. През 357 г. става дякон, а през 360 г. епископ на Кизик в Мизия (Мала Азия). Заради радикалните си възгледи скоро е отстранен. Привърженик е на новоарианизма или на крайните ариани, наричани също „евномиани“ и „аномеи“, които представляват особено течение в арианството през втората половина на ΙV в. Те застъпват учението, че Синът (Исус Христос) е неподобен (ἀνόμοιος) на Отца. Б.ред.
• 3. Последователите на Македоний. За разлика от тях, т.нар. полуариани са почитали Св. Дух и Божия Син и са признавали, че не са твари, но са твърдели, че те са подобосъщни на Отец, а не са една Божия същност. Б.ред.