Нанси Пиърси e изследовател на история на философията и автор на апологетични книги и статии1. Извадката по-долу е от книгата ѝ “Total Truth” (2005) („Цялостна истина“).

Всяка мисловна система тръгва от някакъв основополагащ принцип. Ако не от Бога, то от някакво измерение на творението – материално, духовно, биологично, емпирично, или каквото и да е. Някоя страна на създадена реалност ще бъде „абсолютизирана“ или положена като основа и начало на всичко останало – изначалната, самосъществуващата причина. Казано на религиозен език, този основополагащ принцип играе ролята на божественото, ако приемем, че това понятие означава това единствено нещо, от което зависи съществуването на всичко останало. Това начално допускане трябва да бъде прието въз основа вяра, а не въз основа на предварителни доводи. (В противен случай това не е наистина основополагащата отправна точка за всеки довод – нещо друго е, и ние трябва да копаем по-надълбоко, и да тръгнем оттам.)

В този смисъл може да се каже, че всяка алтернатива на християнството е религия. Тя може да не включва ритуали и богослужения, но тя посочва някакъв принцип или сила в творението като самосъществуващата причина за всичко останало. Дори невярващите приемат някаква изначална основа за съществуването, която функционира като идол или фалшив бог. Ето защо „Библейските автори винаги се обръщат към своите читатели, като към вярващи в Бога или в някакъв заместител на Бога“ – обяснява философът Рой Клаузър. Вярата е общочовешка функция и ако не е насочена към Бога, ще бъде насочена към нещо друго.

„Необходимостта от религия изглежда твърдо кодирана в човешкото животно – пише философът Джон Грей (макар че като атеист той не е благоразположен към този факт) – Поведението на светските хуманисти със сигурност подкрепя тази хипотеза. Атеистите обикновено са не по-малко емоционално въвлечени в това от вярващите. Доста често, те са по-твърди интелектуално.“ Накратко, не че християните имат вяра, а секуларистите основават убеждения изцяло на фактите и разума. Секуларизмът сам по себе си се основава на изначални вярвания, също както и християнството. Някоя част от творението – обикновено материята или природата – играе ролята на божественото. Така че въпросът не е кой възглед е религиозен и кой е чисто рационален. Въпросът е, кой е верен и кой е погрешен.

• 1. Виж например „Развитие на математическите идеи през вековете“ и „Библейски принципи на научното мислене“ – части от книгата „Душата на науката“, изд. „Нов човек“, София 2001.