В книгата си „Страх и трепет“, датският мислител Сьорен Киркегор разсъждава върху вътрешния конфликт на Авраам, когато Бог иска от него да пожертва сина си. Киркегор обяснява защо етиката и общите принципи не могат да служат като крайно мерило за човешкия живот. Според него това е така, заради възможността отделният човек да общува пряко с Абсолюта. И именно затова вярата е парадоксална от гледна точка на общите принципи. Киркегор стига до следното заключение на първия от трите проблема, които поставя в книгата:

„Следователно, историята на Авраам съдържа в себе си едно телеологично1 прекъсване на етиката. Той, като отделен индивид, стои по-високо от универсалния принцип. Това е парадоксът, който не позволява посредничество. Също толкова необяснимо е как Авраам се оказва в него, колкото и как остава в него. Ако Авраам не беше в това положение, тогава той не е дори трагичен герой, а убиец. Да продължаваме да го наричаме баща на вярата, да говорим за това с онези, които не ги интересува нищо друго освен думите, би било безумно. Със собствени сили човек може да стане трагичен герой, но не и рицар на вярата. Когато човек поема в някакъв смисъл по тежкия път на трагичния герой, мнозина биха могли да му дават съвети. Но оногова, който върви по тясната пътека на вярата, никой не може да съветва, никой не може да разбере. Вярата е чудо и все пак, няма човек, за когото тя да е недостъпна.“

• 1. Т.е. по отношение на крайната цел.