Църковните отци на Шестия вселенски събор ясно разкриват учението за съвършената човешка природа на Христос в нейния волеви аспект, подчертавайки, че Спасителят, като съвършен човек, притежава и човешка воля. Така православните богослови защитават истината, че и двете воли – божествената и човешката – са необходими, за да бъде призната пълнотата и съвършенството на двете естества на Христос. Ако в Него липсваше едната или другата воля, тогава и двете природи биха били непълни, а това би довело до изкривяване на самото Христово въплъщение.

В тази връзка заслужава внимание и забележителното послание на св. Софроний Йерусалимски, включено в материалите на събора, прочетено и одобрено от отците. В него, наред с ясното свидетелство за наличието на човешка воля у Христос, се съдържат и дълбоки размисли за „непорочните страсти“ на Спасителя. Св. Софроний разяснява как естественото и доброволното се преплитат в човешкото естество на Господа, показвайки, че немощите, които Христос приема, са едновременно присъщи на човешката природа и свободно възприети от Него. Така, в посланието четем:

Той (Христос) понасял болка, защото Сам е дал – и поискал – човешкото естество да има време да прави и търпи това, което му е присъщо, за да не бъде счетено Неговото въплъщение за измислица или празен призрак. Защото не по принуда и не по необходимост Той прие това, макар и да страдаше по естествен начин и по човешки, и да вършеше по човешки подбуди… И не защото естествените и телесните движения по необходимост Го подбуждали към това…, а защото Той се облече в страстно, смъртно и тленно тяло, подлежащо на нашите естествени страсти, и в това тяло – според собствената Му воля – благоволи да страда и да действа до самото Възкресение… Така Той доброволно, по естествен начин, показваше униженото и човешкото… Той доброволно стана човек и доброволно прие това – не по насилствен начин или по необходимост, както е при нас, но когато и както пожела.1

• 1. Деяния Вселенских соборов: В 4-х т. Спб., 1996. Т.4. С.152.