С решението на Четвъртия вселенски събор Църквата утвърждава учението, че човешката природа на Спасителя е напълно съвършена. Това означава, че в Христос няма място за каквато и да е непълнота или греховно разстройство. Неговата безгрешност, непорочност и непричастност към първородния грях Го отличават от нас, хората, но не разрушават нашето природно единство с Него.

Греховното състояние на човека, както подчертават светите отци, е „противоестествено“ — то се появява след грехопадението и не принадлежи по същество към човешката природа. Затова, когато казваме, че Христос е приел „пълна човешка природа“, това не означава, че Той е приел и първородния грях. Както ясно обяснява преп. Йоан Дамаскин: „Той възприе целия човек и всичко, свойствено на човека, освен греха, защото грехът не е естествен и не е вложен от Твореца в нас.“1

• 1. Иоанн Дамаскин, св. Точное изложение православной веры. Кн.3. Гл.20. М., 1992. С.113.