Кристиан Таков е български юрист и университетски преподавател, доцент по гражданско, семейно и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Юридическия факултет на Великотърновския университет. Роден е в София на 7 ноември 1965 г. Завършва Немската езикова гимназия, а през 1990 г. право в Софийския университет. От 1994 до 1995 г. придобива степен по право (LLM) в университета в Хамбург, а три години по-късно става доктор по право в Софийския университет, където преподава от 1992 г. От 1994г. е арбитър в списъка на арбитрите по вътрешни и международни дела на Арбитражния съд при БТПП, а през 2014 г. е избран за негов председател. Съветник е на президента Росен Плевнелиев по правни въпроси от 2012 до 2017 година. Кристиан Таков напуска този свят на 11.07.2017 г. на 51-годишна възраст. За да опишем облика му на личност зад кратките биографични факти, ще цитираме думите на близките му, с които те съобщават за неговата кончина: „Той беше Личност и Човек с огромна душа, сърце, сила и интелект. Остана докрай непримирим към несправедливостта.“

В началото сме на новия политически сезон, белязан от старта на есенната сесия на 51-вото Народно събрание и продължаващата война между институциите в битката за контрол над властта, нескрито прокламирана като единствена и вечна ценност. Сякаш изречени днес са приветствените думи на Кристиан Таков към випуск 2010 на Юридическия факултет на Софийския университет в словото му, произнесено на 12.06.2010 г.: „Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията. Времето е особено. Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал. …Времената винаги са били особени. Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. ...Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – „Искам да съм честен, но ми пречат“.“

Но, както казва авторът, не бива да се самозалъгваме – изборът на коя страна да застанем (тъмната или светлата) е винаги наш. Този избор неизменно очертава кои сме, защото всъщност е голяма част от нас.

Пълният текст на обръщението е достъпен на http://www.christiantakoff.com/blog/?p=31, както и в сборника на Кристиан Таков „Истина и справедливост“, изд. Сиби, 2019 г.