Начинът, по който човек възприема своята съдба, начинът по който носи кръста си, му дава изобилни възможности - дори при най-трудните обстоятелства - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане смел, доблестен и щедър. Или в горчивата борба за самосъхранение може да забрави човешкото си достойнство. Тук се крие шансът на човека да използва или да отхвърли възможността да придобие морални ценности, която трудната ситуация му предоставя. И това решава дали той е достоен за своите страдания или не.

Цитатът е от книгата на Виктор Франкъл „Човекът в търсене на смисъл“1.

Виктор Франкъл е професор по неврология и психиатрия във Виенския университет. Създател е на логотерапията — хуманистична или екзистенциална психотерапия, или по-скоро една „висша психология“. Удостоен е с почетната титла „доктор хонорис кауза“ от 29 университета в цял свят.

Книгата „Човекът в търсене на смисъл“ е преведена на повече от 40 езика и до смъртта на Франкъл през 1997 г. от нея са продадени над 12 милиона копия. В книгата си Виктор Франкъл описва живота си в нацистките концентрационни лагери и научените там уроци за духовно оцеляване. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки — майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга — Виктор Франкъл не престава да вярва, че животът има смисъл.

Дори когато сме изгубили всичко, когато ни измъчват глад и студ и сме подложени на нечовешко отношение, дори тогава „вътрешната сила на човека може да го издигне над външната му участ“, твърди Франкъл. Защото „на човека може да се отнеме всичко, освен едно: последната човешка свобода да избере своето отношение при всякакви обстоятелства, да избере свой собствен път“.

• 1. Франкъл, В. (2013) Човекът в търсене на смисъл. С., Хермес.