Ако сме болни от рак и разберем, че на Северния полюс има доктор, който може да ни излекува, ще оставим всичко, ще преодолеем всякакви препятствия – само и само да се доберем до целителя и да се избавим от болестта. Няма да ни уплашат нито трудности, нито финансови разходи, зарязваме всичко и отиваме. Смиряваме душата си заради здравето. А когато ракът на греха заплашва със смърт душата ни – колко повече трябва да оставим всичко и да тичаме, без да обръщаме внимание на препятствията. Да дойдем, да застанем на колене, да признаем греха си, да получим лекарство и да се изцелим.1
Архимандрит Ефрем е духовно чедо на преподобния отец Йосиф Исихаст (1897-1959 г.), от когото научава тънкостите на духовната борба и подвижническия живот. След смъртта на стареца си и по негова заръка младият тогава йеромонах Ефрем създава свое собствено братство – първо в Новия скит (Неа скити), след това в килията „Св. Артемий“ в скита Провата, Света гора, а по-късно е поканен да поеме игуменството на манастира „Преп. Филотей“ (Филотеу), който по това време изпитва недостиг на монаси. Впоследствие негови монаси попълват братствата на още три атонски манастира и един скит. Още по-голям е броят на женските манастири, които старецът Ефрем основава или духовно ръководи. Но това, с което става известен по целия свят, е голямото духовно възраждане в Америка, което той започва, създавайки около двадесет манастира в САЩ и Канада (с център „Св. Антоний“ в Аризона) със сериозна мисионерска дейност.2