Тази мисъл принадлежи на един от бащите на Стандартния космологичен модел („Теория за Големия взрив“), белгийският свещеник и астрофизик Жорж Льометр. Тя е част от изказването му на научен конгрес в Мехелен през 1936 г., посветено на ролята на вярата в призванието на един учен:

„Един учен, който е християнин, разполага със същите средства, както невярващият му колега. Той притежава и същата свобода на духа; най-малкото, ако разбирането му на религиозните истини е на същото ниво както научната му подготовка. Той знае, че всичко е създадено от Бога, но знае и че Бог не замества Своите създания [при дейността им]. Вездесъщата божествена дейност навсякъде е съществено скрита. Върховното Битие не може да бъде сведено до научна хипотеза. Божественото откровение не ни научава на това, което сме способни да открием сами; поне в случаите, когато тези истини за природата не са необходими, за да разберем дадена свръхествена истина. Затова ученият християнин работи свободно, с увереността, че изследванията му не могат да влязат в конфликт с неговата вяра. Може би той има дори известно предимство пред невярващия си колега. И двамата се стремят да дешифрират многообразната сложност на природата, в която се застъпват и смесват различни стадии от дългата еволюция на света, но вярващият има предимството да знае, че енигмата е разгадаема; че кодът, стоящ зад нея, в крайна сметка е написан от интелигентно Същество, и поради това задачите, поставени от природата, могат да бъдат решени, а трудността им е съразмерна с настоящите и бъдещите способности на човечеството. Вероятно това няма да му осигури нови ресурси за изследванията му, но ще подхрани у него онзи здравословен оптимизъм, без който никое постоянно усилие не може да бъде полагано продължително време. В определен смисъл, ученият може да мине и без своята вяра в работата си – не защото тази вяра може да му попречи при изследванията, а защото не е пряко свързана с научната му дейност.“