Не може да има конструкция без конструктор; изобретение без изобретател; ред без избор; подредба без нещо, което е способно да подрежда; подчиненост и връзка с предназначението без това, което може да задава предназначение; средства, подходящи за дадена цел и функциониращи за постигането на тази цел, без тази цел изобщо да е била замислена или средствата да са били приспособени към нея. Подреждането, взаимното разположение на частите, подчинеността на средствата по отношение на целта, взаимовръзката между инструментите и тяхната употреба - всичко това предполага намесата на интелект и разум.

Цитатът е от „Естествено богословие“ на Уилям Пейли, изд. 1802 (Natural Theology; or, Evidences of the Existence and Attributes of the Deity).

Т.нар. телеологичен1 аргумент подчертава реда и целесъобразността, на които се натъкваме навсякъде в природата, и изтъква, че те могат да се обяснят най-добре с един премъдър, разумен и планомерен Създател. Подходът става особено популярен през XVII-XVIII век, със зараждането на модерната наука и чрез последователните усилия на някои учени и духовници. Сред последните е и англичанинът Уилям Пейли (William Paley). 

Според Пейли „дори най-скромните и незначителни организми“ с миниатюрните им черти (например, щипалките с техните пипалца и крилца), са замислени от Бога до най-дребния детайл; колко по-големи трябва да са Божиите грижи и промисъл за човека.

• 1. От гръцкото teleos, “завършен, съвършен, окончателен”.