Мартин Ниймьолер и съпротивата му срещу нацизма

Изходът от някои съдебни процеси изглежда ясен от самото начало. При тоталитарните режими той е просто предрешен. Пастир Мартин Ниймьолер вече се е убедил от речите на Хитлер, че всяка юридическа процедура срещу критици на режима представлява чиста формалност. След поредната си „бунтовна“ проповед и подслушани телефонни разговори, той е арестуван на 1 юли 1937 г. по лична заповед на фюрера. Хитлер е решен да установи пълен контрол върху църквата в Германия. Вбесен от изказванията на Ниймьолер, той нарежда да хвърлят Божия служител в затвора и в концентрационни лагери до края на живота му, защото е доказано непоправим.

Миналото на Ниймьолер обаче не е предвещавало такава развръзка. През Първата световна война той се отличава като офицер на подводница, успешно потопила множество кораби на противника. След това, успоредно със следването на евангелско богословие в Мюнстер, сътрудничи на редица десни радикални групи. Участва в създаването на антисемитския Национален съюз на немските офицери и симпатизира на новосъздадената Националсоциалистическа работническа партия на Адолф Хитлер. Същевременно се включва активно в социалната дейност на Евангелската църква в Германия, а през 1931 г. поема пастирско служение в Берлин. Приветства установяването на нацисткия режим през 1933 г.

Но скоро Ниймьолер започва да преосмисля позициите си. Той винаги е пледирал за разграничаване на политическите изказвания и пристрастия от изповядването на вярата. Затова неминуемо стига до сблъсък с т.нар. „Германски християни“, пронацистко и антисемитско течение в немското протестантство, разпространяващо откровено еретични учения. След въвеждането на дискриминационни ограничения спрямо кандидатите за служители от „неарийски произход“, Ниймьолер разбира, че хитлеристката власт се опитва да овладее църквата отвътре. За да окаже решителен отпор, той става съосновател на Пастирския кризисен алианс, в който влизат около една трета от лутеранските свещенослужители в страната. В отворено писмо от септември 1933 г. той пише: „Създадохме „кризисен алианс“ на пастири, които си дадоха дума в писмена декларация, че в проповядването си са обвързани единствено от Светото писание и от Реформаторската вероизповед“. При все това, Ниймьолер продължава да бъде до известна степен антисемитски настроен, както повечето консервативни свои съвременници. Богословското му основание е, че евреите ще продължават да страдат, докато приемат Исус като Месия. Върху тях тежи Божието проклятие и затова не са необходими никакви рестриктивни политически мерки.

Пастирският кризисен алианс става ядро на Изповядващата църква, която успява да опази чистотата на вярата през годините на хитлеризма. До попадането си в затвора, Ниймьолер е неин главен стратег. Към Изповядващата църква се присъединява и Карл Барт – той играе водеща роля в съставянето на Барменската декларация1 от 1934 г., с която решително се отхвърлят опитите на държавата да упражнява тотална власт по религиозните и политическите въпроси.

В затвора Ниймьолер пише много писма. В едно от тях, до съпругата му Елзе, четем: „Предай моите поздрави на църковното събрание и им кажи, че възлагам цялото си упование на Божията милост. Уверен съм, че един ден ние ще разпознаем в светлина пътеките, по които Той ни води в настоящата тъмнина, и тогава ще възхваляваме Неговата мъдрост! Бог не иска да ни вдъхва земни надежди, но със сигурност няма да ни изостави. Исус Христос си остава същият; това е сигурно. И Бог ще ни подари това [блаженство]: „да пребъдем с Него!“

Съдебният процес приключва на 2 март 1938 г. и Ниймьолер е осъден на 7 месеца затвор. Това би означавало да бъде пуснат веднага на свобода, тъй като вече е прекарал това време в ареста. Но още при изхода на съда той е отново арестуван от Гестапо и е изпратен в концентрационния лагер Заксенхаузен. По-късно е прехвърлен в лагера Дахау, където доживява края на войната, след 8 години зад решетките и телените мрежи.

Въпреки всичко преживяно, по спомени на очевидци, скоро след излизането му от Дахау Ниймьолер изглежда в добро здраве и младее на външен вид. Вероятно за това допринася чистата му съвест. Все пак през януари 1946 г. той изразява дълбокото си съжаление, че не е надигнал глас достатъчно рано и достатъчно силно срещу нацистката диктатура. Неговите думи са исторически:

Когато нацистите отведоха [в ареста] комунистите,
аз замълчах, защото не бях комунист.
Когато те хвърлиха в затвора социалдемократите,
аз замълчах, защото не бях социалдемократ. 
Когато дойдоха за профсъюзните дейци,
аз замълчах, защото не бях профсъюзен деец.
А когато дойдоха за мен,
вече нямаше никой, който може да протестира.

След Втората световна война Мартин Ниймьолер се посвещава на възстановяването на Евангелската църква в Германия. В политически план се насочва към крайния пацифизъм. Етиката му се характеризира все повече от разбирането, че политическите решения трябва да се ръководят от вярата. Мотото „Какво би казал Исус за това [твое решение]?“ събира в едно изречение неговото мислене. Документален филм за живота му излиза под същото заглавие през 1985 г.: една година след смъртта на Ниймьолер.

• 1. Вж. статията по този въпрос във в. Зорница, бр. 5, 2017 г.