Сър Фредрик Кениън

„Както автентичността, така и общата достоверност на книгите на Новия завет могат да се смятат за окончателно установени.“ Фредрик Джордж Кениън е имал авторитетът да каже тези думи. След като завършва Оксфордския университет (където е бил и научен ръководител), той постъпва на работа в Британския музей през 1889 година. Девет години по-късно той става асистент в отдела за съхраняване на ръкописите. Към 1909 година вече е директор и главен библиотекар на музея. Като знаменит специалист по древни езици, той проявява задълбочен интерес към библейските Писания.

Неговата позиция в Британския музей му предоставя много възможности за изучаване на древните папируси с гръцки текстове. Той показва, че съществуват редица паралели между откъси от тези документи и пасажи от Библията.

Учени от класата на Кениън често пишат по такъв начин, че малцина са способни да проследят мисълта им. Но той е имал дарбата да представя изследванията си по разбираем за обикновените хора начин. Една от известните му книги е „Нашата Библия и древните ръкописи“ (Our Bible and the Ancient Manuscripts). Неговото убеждение е, че научните открития не опровергават Библията, а по-скоро говорят в нейна подкрепа.

По отношение на Библията Кениън показва, че документалните свидетелства за нейната автентичност са много по-убедителни, отколкото за други събития от античната история. Ето например едно негово изказване за Софокъл: „Ние смятаме, че по същество разполагаме с точния текст на седем запазени трагедии на Софокъл (чиито преписи са налице); ала най-ранният по-цялостен ръкопис, на който се основава някоя от тях, датира на повече от 1400 години след смъртта на поета.“ За сравнение, най-старият ръкопис на Новия завет има датировка под 100 години след смъртта и възкресението на Исус, а почти всеки новозаветен стих към III в. вече е бил цитиран в съчиненията на раннохристиянските писатели.

„Броят ръкописи на Новия завет или този на ранни преводи на негови части от страна на първите отци на Църквата е толкова голям, че запазването на правилния прочит на всеки съмнителен пасаж, съхранен в тях или в древни авторитетни източници, е практически сигурно. Това не може да се каже за която и да е друга древна книга.“

В резултат на изследванията си, Фредрик Кениън стига до извода: „Един християнин може да вземе цялата Библия в ръката си и да каже без страх или колебание, че дължи истинното слово на Бога, предавано без съществени загуби от поколение на поколение през вековете.“

През 1912 г. Кениън получава рицарско звание („сър“), а осем години по-късно е избран за президент на Британското археологическо училище в Ерусалим. През 30-те години той публикува в осем тома известните папируси „Честър Бийти“ (Chester Beatty), с които Британският музей се е сдобил. Те датират от около 200 г. сл.Хр. и произхождат от християнски общности в Египет. Папирусите съдържат повечето от Посланията на ап. Павел, откъси от старозаветни документи и от апокрифната Книга на Енох.

Сър Фредрик не проявява интерес само към Библията, но и към епохата на Аристотел и поезията на Робърт Браунинг. Големият учен умира на 23 август 1952 г. Макар и на преклонна възраст, той доживява откриването на свитъците от Мъртво море.

Дъщерята на Кениън, Катлийн, също става археолог и започва разкопки в Ерихон в годината след смъртта на баща си. Тя застъпва различно гледище относно достоверността на някои старозаветни ръкописи, което я нарежда сред привържениците на т.нар. „библейски минимализъм“.

Днес изводите, до които е достигнал Фредрик Кениън, се цитират рядко извън християнските общности. Независимо от това той може да се смята за един от най-влиятелните учени в историята на изследването на библейските ръкописи.