„Не нам“ в навечерието на Новия завет

Музиката и текстът на песента „Не нам“ е на група „Техилла“ от гр. Силистра. Аранжимент и изпълнение: Стийв Панкрац. Тектът е част от Псалм 115 (по слав. 113).

Молитвата на псалмиста е Бог да благослови Своя избран народ не заради тях самите, а заради Своето име, заради завета, който е сключил с тях. През вековете Бог наистина остава верен на заветните Си отношения със Своя народ, Израил, но историята на този завет е белязана с множество изневери и идолопоклонства от човешка страна. Затова Велики четвъртък ознаменува навечерието на един нов завет. Това е моментът, когато Исус Христос като Човешки Син трябва да докаже на дело, че остава верен на призванието и мисията, която е получил от Бог Отец. Чрез Своето послушание в този момент, Той ще подпечата съвършено завета от човешка страна, така че всеки, който се намери „в Него“ да бъде счетен за верен. Послушание до смърт, което отваря вратите за нов живот за всеки, който вярва в Него, „за да не живеят вече живите за себе си, а за Този, Който е умрял и възкръснал за тях“ по думите на ап. Павел (II Кор. 5:15).

„Отче, ако искаш, отмени Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде… И като изпитваше мъка, молеше се по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“ (Лука 22:42,44)

Евангелието, в съгласие с останалите библейски Писания учи, че пътят към славата е смирението, пълният отказ да търсиш своето, съвършеното послушание. И същевременно с право отбелязва, че това не е лесно – дотолкова е трудно за самия Божий Син, че кървава пот се стича по челото Му. Картината на Исус, коленичил за молитва в Гетсиманската градина на Велики четвъртък, вдъхва обаче на „живите“, които „не живеят за себе си“, не уплаха от непостижимото, а дръзновение да вървят по вече прокарания пред тях път в послушание всеки ден, вкусвайки с всяка крачка радостта от Божията слава.