Въплъщението като основа на християнството
„Тя ще роди Син, когото ще наречеш Исус [Господ спасява], защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.“ (Евангелие от Матей 1:21)
Той не е наречен Исус, защото е нашият Образец, при все че всъщност е самото съвършенство и ние се стремим да вървим по стъпките Му. Но Той е наречен Исус, понеже дойде да потърси и спаси това, което беше изгубено.
Също така Той е Христос или Помазаникът. Но тогава Той е Христос Исус, което означава да кажем, че Той е Спасител, Който е помазан. Ако не е Спасител, Той е едно пълно нищо. Той е помазан за самата тази цел. Самото Му име е измама, ако Той не спасява Своите хора от греховете им.
Фактът, че връзката между нашия Господ и хората Му е насочена към техните грехове, е хубав, но много стряскащ. Това е едно удивително благоволение. Той е наречен Спасител във връзката Си със Своите хора, но това е по отношение на греховете им, защото тъкмо от греховете си трябва да се спасим. Ако те никога не са съгрешавали, никога не биха имали нужда от Спасител и никакво име Исус не би било познато на земята.
В Посланието към галатяните има един чудесен текст (1:4); размишлявали ли сте върху него? „Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист век, според волята на нашия Бог и Отец.“ Истинни са думите на Мартин Лутер, че Христос в никакъв случай не е отдал Себе Си за нашата праведност, но го е направил за нашите грехове. Грехът е ужасяващо зло, смъртоносна отрова, а тъкмо победата над него дава на Исус Неговата титла. Що за чудо е това! Първата връзка между душата ми и Христос не е моята доброта, а моята злина; не моята заслуга, а моята окаяност; не моето устояване, а моето падение; не моите богатства, а моята нужда. Той идва да посети Своите хора, ала не за да се възхищава на прекрасните им качества, а да отстрани изкривяванията им; не за да възнагради добродетелите им, а за да прости греховете им.
О, вие грешници! Имам предвид вас, истинските грешници, а не тези, които наричат себе си така просто защото им е казано, че са такива. За вас, които наистина се чувствате виновни пред Бога, има добра новина! О, вие, които сами осъждате себе си като грешници; които чувствате, че ако изобщо получите спасение, Исус трябва да ви го донесе, като бъде неговото начало и неговият завършек. Моля се да се зарадвате поради това скъпоценно, това благословено Име, защото Исус е дошъл да спаси вас, дори и вас! Пристъпете към Него като грешници, назовете го по име и Му кажете: „О, Господи Исусе, бъди „Исус“ за мен; спаси ме, защото се нуждая от спасението Ти!" Не се съмнявайте, че Той ще изпълни смисъла на собственото Си име и че ще прояви спасителната Си мощ във вас. Само Му изповядайте греха си – и Той ще ви избави от него. Само вярвайте в Него – и Той ще бъде вашето спасение.
Какво има предвид ап. Павел, когато заявява, че „Христос Исус дойде на света, за да спаси грешниците“1. Първо, той иска да каже, че Исус е дошъл, за да ги спаси от наказанието за техния грях. Грехът им не бива да служи за тяхното обвиняване, така че те да бъдат осъдени заради него, стига да уповават на Този, Който бе наказан вместо онези, които действително са били виновни. Това е едното, което Христос Исус е дошъл да свърши за грешните в този свят.
Но Той дойде и за да ги спаси от нечистотата на техния грях. При все че умът им е бил принизен, наклонностите им – опорочени, а съвестта им – умъртвена от греха, Той дойде да премахне това зло и да им даде меко сърце, омраза към греха, любов към светостта и желание за чистота. Това е велико дело само по себе си, но Исус дойде, за да направи дори повече от това.
Той дойде и за да премахне склонността ни да съгрешаваме, онази склонност, с която се раждаме и която заедно с нас расте. Той дойде чрез Своя Дух да я унищожи; да я изтръгне от корените; да вложи в нас друг принцип, който да се бори със стария принцип на греха и да го победи, докато Христос единствен не се възцари в нас и всяка наша мисъл не бъде запленена от Него.
Нещо повече, Исус дойде, за да спаси Своя народ от отстъплението. Той „дойде на света да спаси грешниците“ в най-пълния смисъл на думата, като ги запази да бъдат верни докрай, така че да не се върнат назад към погибелта. Това е много важна част от делото на божествената благодат. Да накараш човек да започне да живее праведно, е малко постижение; но да запазиш този човек да постоянства в правдата до края е триумф на всемогъщата благодат – и тъкмо това е, което Христос е дошъл да направи.
Христос Исус е дошъл на света не за да ви спаси наполовина, не за да ви спаси в тази или онази посока и в тази или онази светлина, а за да ви спаси от греха ви, да ви спаси от гневлив нрав, да ви спаси от гордост, да ви спаси от силно питие, да ви спаси от алчност, да ви спаси от всяко зло „и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава“2. Ето я славната истина: „Христос Исус дойде на света да спаси грешниците“. Той дойде във Витлеемската ясла, а след това отиде и на Голготския кръст, с тази единствена задача: да спаси грешниците.
Нима Той не е способен да спасява? Не е ли Той точно Спасителят, от когото се нуждаем? Бог и същевременно Човек в една възхитителна Личност. Той е способен да ни съчувства, защото е Човек, и е способен да спасява, защото е Бог.
Блажен си Ти, Богочовекът Исус Христос, Който си способен и искаш да спасиш мен, както си способен и искаш да спасиш всички други грешници, които вярват в Тебе!
Превод от английски: Мая Стойчева, Тодор Велчев
Нов коментар