Бащата на естествената история
390 години от раждането на Джон Рей
Джон Рей и неговият приятел Франсиз Уилоуби сключили помежду си удивителен пакт: да се заемат със систематичното описание на всички растения и животни по света! Рей трябвало да се посвети на растенията, а Уилоуби – на животните. Класификацията трябвало да се основава изцяло на наблюдения и не бивало да съдържа митични създания, често включвани от естествоизпитателите в предишни подобни трудове.
Двамата учени пътували из Англия и континентална Европа, изследвайки внимателно местната флора и фауна. Франсиз умира през 1672 г., едва на 37-годишна възраст, но отделя в завещанието си определена сума за Джон. Така неговият приятел успява да продължи научния им проект. Той старателно редактира и публикува записките на Уилоуби за птиците и рибите, като същевременно продължавал работите си върху растенията.
Трудовете на Джон Рей съдържат няколко сериозни грешки, но все пак са представлявали огромен напредък в класификацията на видовете. Естествоизпитателят се питал какъв трябва да е водещият принцип за логично подреждане на растенията, според техния тип. Дали растението трябва да се класифицира според кореновата му система, според формата на листата, според цветовете, според плодовете или пък според областта на разпространение? Тревожел го въпросът: „Какъв фундаментален принцип на подредба е използвал самият Бог?“
Обосновавайки се с Битие 1 глава, Джон Рей твърдял, че всеки съществуващ животински вид е наследник на двойка мъжко и женско, създадена пряко от Бога – както и човешкият род. Неговата дефиниция за „вид“ била твърде проста, но пък приложима в еднаква степен за растения и за животни: видът се разбирал като множество индивиди, които могат да възпроизвеждат нови себеподобни. Макар че в рамките на вида са възможни огромни вариации и мутации, Рей вярвал, че по начало видовете са строго определен брой. Още по-известният шведски лутерански учен Карл Линей основал знаменитата си класификационна система на горната дефиниция на Джон Рей.
Английският изследовател възприемал работата си като нещо подобно на наименуването на животните в Едем от Адам1. След като събрал подробна наблюдателна информация за растения и животни, той се заел с тълкуване на важността на физическите условия, включително с въпроса как формата и функцията са приспособени към околната среда и какво е естеството на инстинктивното поведение. Например, той се питал: „Защо има такъв голям брой неприятни създания, като някои видове насекоми?“ И в отговор търсел да открие Божия замисъл и цели в творението. Мравките са по-многобройни от всяко друго семейство насекоми, защото много други същества се хранят с тях и с яйцата им. От някои насекоми се произвеждат медицински продукти за хора, докато други биха могли да бъдат използвани от Бога като напаст за нечестивите.
Заглавни страници на труда на Джон Рей „Божията мъдрост, изявена в делата на творението“, издаден през 1717 г. от Кралското научно дружество (Източник: smu.edu)
Колкото повече Джон Рей изучавал природата, толкова повече се изпълвал с благоговение пред Бога, нейния Създател. Всеки, който си мисли, че този свят с многобройните населяващи го същества, устроен съвършено до най-малката подробност, може да е възникнал без Творец, трябва да е изоставил разума, смятал той. Това убеждение го тласка да довърши съчинението си „Божията мъдрост, изявена в делата на творението“ (The Wisdom of God Manifested in the Works of the Creation), което бил започнал да пише много години по-рано като ученик. Книгата е използвана като основен христоматиен източник при преподаване на естествено богословие2 в продължение на два века.
Джон Рей смятал, че внимателното изучаване и вглеждане в Божието творение не просто подпомагат вярата, а водят учения към вяра: радостна благодарност и наслада от Божия промисъл, осъзнаване на истинността на християнското учение и чувство на дълг, което зове към праведен живот пред лицето на Създателя на вселената.
Роден на 29 ноември 1627 г., преди 390 години, Джон Рей надживява много от по-младите си сътрудници. Животът му бил тих и не се отличавал с някакви драматични събития, макар че страдал от лошо здраве, включително хронични възпаления. Водел обширна научна кореспонденция. Въпреки немощите си, той доживява до 77-годишна възраст. Трудовете му по научни и религиозни въпроси са с впечатляващ обем и брой. Сред тях е и сборник от народни мъдрости и поговорки.
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 11, 2017
Нов коментар