Абрахам Кайпер, държавникът-богослов

Преди 110 години, на 29 октомври 1907 г., целият холандски народ чества седемдесетата годишнина на Абрахам Кайпер. Със специална декларация се признава, че всяка глава от историята на Нидерландия през последните няколко десетилетия: държавност, църква, обществени дела, преса, образование и наука, не би могла да бъде написана, без да се спомене името му на почти всяка страница. През целия този период животът и делото на д-р Кайпер играят значителна и понякога решаваща роля за преобразуванията в страната.

Кой е този човек, който оставя толкова дълбок отпечатък в съзнанието на своя народ? Абрахам Кайпер е роден на 29 октомври 1837 година в Мааслаус (Южна Холандия) в семейството на свещенослужител от Холандската реформирана църква. Първоначално е обучаван вкъщи от баща си. Детето създава впечатление, че схваща трудно, но на 12-годишна възраст постъпва в гимназия в Лайден и успешно я завършва. По-късно Кайпер следва литература и философия в известния университет в същия град и се дипломира с отличие. Продължава академичното си развитие с докторат по светотайнско (сакраментално) богословие през 1862 г. През същата година се жени за Йохана Шай, с която ще имат пет сина и три дъщери. Младият богослов става свещенослужител в Бреесд и Утрехт, а през 1870 г. се установява в Амстердам.

По онова време духовният живот на холандската нация е почти замрял. Повечето църкви са охладнели във вярата и богослужението е формално. Библията няма място в училищата и практически е загубила влияние в обществото. Кайпер има огромен принос за промяна на това положение. Като студент той е имал либерална богословска нагласа, но в общуването си с депутата ван Принстерер постепенно променя своите възгледи и преминава към консервативното течение в Холандската реформирана църква. Политическата му дейност е свързана най-вече с т.нар. Антиреволюционна партия, основана през 1879 година.

Името на партията изразява отхвърлянето на идеите на Френската революция. Тя се превръща в политически представител на холандските протестанти. През 1872 г. Абрахам Кайпер основава всекидневника De Standaard, който впоследствие ще стане официален орган на партията. Малко по-късно Кайпер поема длъжността на редактор и в християнския седмичник De Heraut. Той работи като редактор на двете издания над 45 години, дори когато е депутат и премиер!

През 1874 година Кайпер е избран в долната камара на парламента, но се оттегля три години по-късно поради разклатеното си здраве. Не след дълго се завръща в политиката, с петиция срещу новия закон за образованието, поставящ религиозните училища в неблагоприятно положение. През същия период основава Свободния университет на Амстердам. Според устава на новото учебно заведение Библията се приема като основа на всяка сфера на знанието.

През 1901 година, като водач на Антиреволюционната партия, Абрахам Кайпер е натоварен от кралица Вилхелмена да състави кабинет. Той е премиер на Холандия до 1905 година. Някои членове на партията не са доволни от своя водач, защото той не разграничавал църковната от политическата си дейност. За Кайпер последното е невъзможно – той приемал Христос за Цар във всяка сфера на човешкия живот. Той вярвал, че Христос управлява не просто по силата на преданието за това, което е бил, говорил, извършил и изтърпял, а чрез живителна мощ и днес. Седейки отдясно на Отца, Той упражнява властта си над земи, народи, поколения и отделни хора.

Кайпер хич не обичал да губи време, когато можело да се направи толкова много. Той е бил многостранна, ренесансова личност: изтъкнат лингвист, богослов, университетски преподавател, държавник, философ, учен и филантроп. Въпреки многото си постижения и огромна настойчивост в оползотворяване на своето време, той е бил и обърнат към хората. Подобно на Спасителя, Комуто служел през целия си живот, той винаги намирал време за хората и никога не отпращал никой нуждаещ се от съвета му.

През 1897 г., по повод 25-та годишнина откакто е станал редактор на De Standaard, Кайпер описва страстта на живота си по следния начин:

„Така, въпреки цялата съпротива на света, Божиите свети наредби трябва да се утвърдят в дома, в училищата и в държавата за благото на народа; да се вгнездят в съвестта на нацията – както е било преди – повеленията на Господа, за Когото свидетелстват Библията и цялото творение, докато нацията отново започне да отдава почит на Бога.“

Абрахам Кайпер е представлявал рядка комбинация: голям богослов и християнин с широко и любящо сърце. Всяка седмица той пишел молитвени размишления; оставил е общо над 2000. Някои от тях са събрани в книгата му „Да бъдеш близо до Бога“. В нея четем:

„Близостта с Бога трябва да стане реалност, която да преследваме енергично и до край през целия си живот. Тя трябва да пропие и обагря нашите чувства, нашите възприятия, нашите усещания, нашите мисли, нашите представи, нашите желания, нашите дела, нашето говорене. Тя не бива да бъде страничен, привнесен фактор в живота ни, а да бъде страст, която вдъхновява цялото ни съществуване.“