Ужасната нощ на св. Вартоломей

В първите десетилетия след историческия акт на Лутер (1517 г.) влиянието на реформаторските идеи във френските територии нараства прогресивно – главно в градовете, всред по-добре образованата средна класа. Възникват първите добре организирани протестантски църкви. Калвинистите, наречени във Франция хугеноти1, макар и малцинство от населението, се борят ревностно за правата си и успяват да получат от краля определени отстъпки: правото да строят църковни сгради и да се самоуправляват в градовете, където са били мнозинство.

През втората половина на XVI век политическата обстановка във френско говорещите територии се усложнява. Възникват две политически партии. Едната се обособява около бурбонските принцове, приели калвинизма: наварския крал-консорт Антоан дьо Бурбон, сина му Анри Наварски (Henri de Navarre), принц Луи дьо Конде и Анри дьо Конде. Като преки потомци на крал Свети Луи (Saint Louis)2, те имат голям авторитет между аристократичните родове в цяла Франция. Другата партия е про-папистка и е под влиянието на херцозите дьо Гиз. Те са родственици на Стюартите във Великобритания, чрез първия брак на Франсоа ІІ с Мария Стюарт. В Париж двете партии си съперничат за влияние над краля, като особена роля играе прославеният адмирал Гаспар дьо Колини, който е протестант. Двете партии намират подкрепа в съседните страни: протестантите – у Елизабет І в Англия, а католиците – в Испания. Така те залагат в известен смисъл Франция в услуга на чужди интереси.

Напрежението между католици и хугеноти, подклаждано от политическите им водачи, нараства все повече и достига трагичен апогей, изразен в осем последователни религиозни войни. Първата от тях (1562–1563) избухва след т.нар. клане във Васи. На 1 март 1562 година Франсоа дьо Гиз, начело на отряд от конници, навлиза в град Васи и под претекст, че протестантите нарушават правилото за събрания извън стените на града, изтребва всички, които присъстват на неделното богослужение. Това дава сигнал на екзалтирани католически военизирани отряди да направят същото в Тур, Сенс, Руан, в провинциите Мен и Анжу. Дяволският кръг на насилие се завърта все по-интензивно. Първата религиозна война се води с променлив успех ту за едната, ту за другата страна.

В крайна сметка, на 8 август 1572 година в кралския дворец в Сен Жермен е подписан мирен договор, осигуряващ 4 защитени места за протестантите: Ла Рошел, Коняк, Монтобан и Ла Шарите. Освен това кралицата-регент Катерина Медичи предлага брачен съюз на протестантския принц Анри Наварски с нейната дъщеря Маргарит дьо Валоа. Предложението е прието и от страна на родителите на Анри. Бракът обаче не се одобрява нито от папата, нито от краля на Испания Филип ІІ, нито от католическата партия, но кралицата-регент изглежда твърдо решена да направи този компромис, за да запази целостта на страната и да възстанови финансовата стабилност.

Сватбеното тържество на 18 август преминава при твърде неканоничен ред. Размяната на обещания между младоженците не се извършва в катедралата Нотр-Дам, а на естрада пред нея. След това Анри Наварски въвежда Маргарит в катедралата, но не присъства на благословението от католическия епископ. Братът на Маргарита я води до олтара, където тя е благословена сама, а сетне Анри се връща и отвежда съпругата си.

В Париж се чувства известно напрежение. За сватбата на Анри е пристигнала голяма делегация от протестантски благородници. Преобладаващото мнозинство парижани, които са католици, ги посреща враждебно. Приближените на крал Шарл ІХ организират театрален спектакъл, представящ изгонването на хугенотите (облечени като турци) от рая.

Следва едно от най-прискърбните събития в цялата църковна история, от което се навършват 445 години. Датата 24 август (денят на св. Вартоломей) 1572 г. е белязана от кървав погром, наречен Вартоломеева нощ3. Два дена по-рано е извършен опит за убийство на адмирал Колини – той е ранен и се възстановява в една къща. Съществуват различни мнения относно това, кой стои зад разигралите се впоследствие събития. На преден план изпъква фамилията дьо Гиз, притеснена, че губи влияние в двора и в Парижка област. Испанският крал също е имал защо да се притеснява от евентуално помирение между католици и протестанти във Франция, което лесно може да се обърне срещу интересите на Испания. Някои виждат зад заговора ръката на самата Катерина Медичи. През нощта на 23 срещу 24 август адмирал Колини е нападнат в дома си от въоръжени мъже, измъкнат от леглото си, намушкан със сабя и изхвърлен през прозореца. Други протестантски благородници са нападнати в кварталите Сен-Жермен и в Лувър и хладнокръвно са избивани по улиците. Съвсем малка част от тях успява да се спаси. Полицията в Париж със сигурност е била предупредена за погрома и не се намесва.

Клането в деня на св. Вартоломей (художник: Франсоа Дюбоа (1529–1584), хугенот; източник: Wikipedia)

Събитията от Вартоломеевата нощ се възпроизвеждат и в други френски градове: избити са стотици и хиляди протестанти, без разлика на пол и възраст. Жертвите на кланетата се изчисляват на около 3000 в Париж и от 5000 до 10 000 в цяла Франция. Предприема се систематична кампания за връщане към католическото изповедание на цялото население – било с убеждение, било с различни форми на социален, политически и икономически терор. Тази кампания дава известен резултат, особено в северните части на Франция. Все пак някои протестантски общини на юг успяват да съхранят свои църкви. Те продължават периодично въоръжената борба от укрепените си градове. Движението им придобива името „Каузата“ (La Cause), противопоставено на прокатолическата „Света лига“ (La Sainte Ligue). Бруталната война продължава да раздира кралство Франция. Около 200 000 протестанти се преселват в страни като Холандия, Швейцария и Германия. Женева става „градът на емигрантите“.

Същевременно събитията около Вартоломеевата нощ предизвикват неодобрението на умерените католици, които познават и приемат сериозно духа на Евангелието. Общественото мнение в Европа също е ужасено, макар че папа Григорий XIII поръчва да се направи специален възпоменателен медальон за „светото дело“. Тези събития се отразяват и на политическото мислене на гражданите във Франция. Все повече назряват идеи срещу абсолютизма, срещу абсолютната власт на краля и необходимостта от по-широко представителство на провинциите в управлението на страната, зачитайки и тяхната преобладаваща религиозна принадлежност. Отражение на тези идеи е Едиктът от Нант, издаден от крал Анри IV (някогашният принц Анри Наварски, преминал към католицизма и коронясан в Париж), който дава на хугенотите специални права. При управлението на „краля-слънце“ Луи XIV (1643–1715) тези права постепенно са отнети.

• 1. Произходът на това прозвище е неизвестен.
• 2. Крал Луи IX (1226–1270), водач на два кръстоносни похода и канонизиран за светец през 1297 г.
• 3. Понятието се превръща в нарицателно за брутална и коварна разправа с политическия противник.