Великден от миналото столетие
Като поздрав и размисъл за Великденските празници, редакцията на списанието ни публикува едно великолепно стихотворение на Асен Разцветников – „ВЕЛИКДЕН“.
Интересно е да проследим и открием различните насоки и пластове в поетичната нишка като знаем, че поетът е бил с изразени леви убеждения. За кратко време екипът на списанието размени няколко различни мнения за и против публикуването на стихотворението и за неговия смисъл.
Oscar Howe, Resurrection, 1953
ВЕЛИКДЕН
Във пролетната нощ, люляни
от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний Твойте рани
и тихо плакахме на сън.
Ний плакахме за Теб на кръста,
за себе си и за света,
за свойте ястребови пръсти
и стари каменни сърца.
И ето: утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.
И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка –
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.
Асен Разцветников
Кратък коментар-анализ
Лично аз много харесвам стихотворението. В началото то започва с блян: „сънувахме ний Твойте рани“. Интересно е, че тази строфа може да се разгледа двузначно. От една страна авторът говори за себе като част от модерните хора, хората на новия, прогресивния ден, тези които сънуват, не виждат и не вярват, а само сънуват Исус Христос и неговите рани. Раните, които са белег на неговата жертва и спасение. Да сънуваш, да си в другата реалност на съня, на несъзнателното освобождаване от отговорността на истината, прави един факт нереален.
От другата страна да мислиш за нещо насън предполага да си обсебен от него – толкова силно, че дори и в съня си мислиш само за него.
Авторът и модерните, нови хора плачат за себе си, за света и за Него на кръста. Едно самопризнание за невъзможността САМИ да променят света и себе си, основна идея на модернизма.
Надеждата в края на стихотворението е отворена, разширена НАДЕЖДА. Тя приобщава всички хора. Нежната сила е породила тази надежда, но тя няма директна връзка с Христос и с кръста. Тя е само отражение, една красота, която може да породи желание за ДОБРО, за помилване на света:
„със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света“.
Ваня
Следват някои разменени мнения между екипа на списанието. Включете се и Вие с ваши коментари.
…Но това стихотворение поражда размисъл: писано 1924 г. от човек с леви убеждения – интересно е как той вижда Великден и по какво съвременният „прочит“ на Великден се разминава с неговия. Като че ли, уморени и изплашени от провала на утопиите на 20 век, като постмодерни хора се притесняваме да свързваме Великден с облагородяване на света, в който живеем (познато ни от близкото минало като т.нар. „светло бъдеще“), което аз поне виждам в заключителните стихове на стихотворението. За нас днес по-близко звучат уводните стихове, които поставят Великден в личната сфера.
— Ивайло
Ами точно поради факта, че А. Разцветников е бил с леви убеждения прави стихотворението още по-интересно, ако се направи кратък коментар.
— Ваня
Да, Ваня, и аз това казвам, че е интересно. Това бяха моите коментари върху него. Не твърдя, че е неправилно да гледаме на Великден по този начин, по-скоро, че е интересно, че днес перспективата от която гледаме на Великден се проектира изключително върху личната равнина, а не толкова върху обществената, още по-малко върху космическата.
А за левите убеждения – ами това е просто характерно за тях – позитивизмът, че ще променим света към по-добро. Затова го споменах.
— Ивайло
Не съм съгласна с Иво, че от анализа на стиховете отново се стига до светлото бъдеще (разбирайте, без Бог). По-скоро, с оглед на логиката на изложението в първата му част, втората отразява искрените и според мен неприкрити духовни търсения на поета и може би прозренията му, че Бог и Възкресение съществуват. Като се има предвид кога е писано стихотворението обаче, тези мисли са били добре завоалирани или просто са израз на прозренията на автора относно смисъла на Възкресението, които макар и неясни, улучват вярната посока.
— Наталия
Нов коментар