Разпети петък

Библейски прочит: Евангелие от Лука, 24:26–54

„И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон, киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Исус. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха за Него.

И с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единия отдясно, а другия – отляво на Него. А Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.

И хората стояха и гледаха. Още и началниците Го ругаеха, като казваха: „Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: „Ако си юдейският Цар, избави Себе Си.“ А над Него имаше и надпис: „Този е юдейският Цар.“

И един от увисналите злодеи Го хулеше, като казваше: „Нали Ти си Христос? Избави Себе Си и нас!“ А другият в отговор го смъмра: „Дори от Бога ли не се боиш, ти, който под същото осъждение? А ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.“ И каза: „Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“ А Исус му отговори: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.“

А беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Исус извика със силен глас и каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна. И стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: „Наистина, този Човек беше праведен.“ А всички множества, които бяха дошли на това зрелище, като виждаха какво стана, се връщаха, като се удряха в гърди. А всички Негови познати и жените, които Го следваха от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

Имаше един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен, който не се беше съгласил с намерението и делото им. Той беше от юдейския град Ариматея, човек, който очакваше Божието царство. Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. И като го свали, обви го с плащеница и го положи в гроб, изсечен в скала, където никой не беше още полаган. И това беше денят на Приготовлението и съботата настъпваше.“

Йоан Златоуст, „Беседи за Кръста и злодея“, I, 1, 4

Да се прекланяш пред Кръста означава да поемеш част от тежестта му, да бъдеш като човека от Киринея, който облекчава Христовия товар по пътя на страданието. Преклонението пред Кръста означава да осъзнаем, че не сме сами в борбата с греха и че дори най-лошият разбойник може да достигне небето, като гледа към разпнатия Христос.

Днес нашият Господ Исус Христос е на Кръста и ние празнуваме, за да знаеш как Кръстът е повод за радост и духовно тържество. Преди кръстът е означавал презрение, но днес Кръстът е почитан; преди е бил символ на осъждане, но днес е надежда за спасение. Той наистина се е превърнал в източник на безброй благословии; освободил ни е от заблудите, просветлил е седящите в мрака, помирил ни е с Бога, превърнал ни е от врагове на Бога в Негови приятели и направил близки тези, които бяха далеч.

Кръстът е унищожението на враждата, източникът на мира и нашето съкровище. Благодарение на Кръста ние вече не се лутаме в пустинята, защото сме намерили правилния път; вече не сме вън от Царството, защото сме намерили входната врата; вече не се страхуваме от пламтящите стрели на дявола, защото сме видели къде е изворът на водата. Благодарение на Кръста вече няма вдовство, защото имаме Жениха; вече не се страхуваме от вълка, защото имаме Добрия пастир. Благодарение на Кръста вече не се страхуваме от тиранина, защото сме редом с Царя.

Затова празнуваме, спомняйки си за Кръста.