Възкресение за скептици

„Всичко е лъжа“ – това беше любимата оценка на баща ми, както за речите на политиците, така и за взаимоотношенията със съседите. „Всичко е лъжа!“ След като от най-ранно детство онова, което чуваш, винаги е придружено от такъв коментар, налице са всички предпоставки да се превърнеш в недоверчив и скептичен човек. Какъвто и станах.

Животът ми се промени, когато започнах да следвам древна история. Станах християнин, защото се уверих във възкресението на Христос. Тази увереност насочи живота ми в нова посока. Останах ѝ верен дори в най-тежките дни от живота си, когато първата ми съпруга и синът ми загинаха при автомобилна катастрофа. Как стигнах до увереността си във възкресението на Исус?

Възкресението на Исус стои в основата на християнската вяра  (I Кор. 15:14)1 и е основата за християнската надежда (I Петр. 1:3)2. Веднъж годишно християните си припомнят възкресението на Исус Христос по специален начин; където и да живеят по  света, те отслужват богослуженията си именно в неделя: деня на Христовото възкресение. В руския език думата, обозначаваща неделята като ден от седмицата, е същата като думата за възкресение.

Авторите на Новия завет са се интересували от история: Затова в Евангелията и в книгата Деяния на апостолите могат да бъдат открити редица исторически фигури, съвременници на момента на Христовото възкресение. Централно място в библейския разказ, наред с Христос и Мария, заема личността на римския прокуратор на Юдея Пилат Понтийски. „Исус Христос...пострадал при Понтий Пилат, биде разпнат и умря“, четем в Символа на вярата, съставен от апостолите. Авторите на цитираните по-горе книги от Библията целят да подчертаят, че познатите на вярващите събития от живота на Исус са се случили не просто някога и някъде, а в определен исторически момент – по времето на Пилат Понтийски. Исус е конкретна историческа личност, чийто живот може да бъде локализиран в конкретно време и на конкретно място.  

Какво могат да засвидетелстват историците относно възкресението на Исус Христос: Работата на историците е сходна не толкова с тази на занимаващите се с природни науки (доколкото в нея не става дума за повтаряемост и предвидимост), а с тази на юристите, които пресъздават отминали събития на основата на определени улики. Те водят процеси, основани на обстоятелства, които следва да бъдат подложени на преценка. Хората оценяват обстоятелствата по различен начин. Така например, в един съдебен процес различната оценка на едни и същи улики може да доведе до различни решения на отделните съдебни инстанции. На какво могат да се дължат различните оценки при едни и същи обстоятелства? Например, на житейския или професионален опит. Понякога обаче различната оценка може да произтича от различен светоглед. По темата „възкресението на Исус“ светогледът играе решаваща роля. Според свидетелството на Новия завет, възкресението на Исус е проявление на Божието дело в човешката история. В контекста на личния си светоглед обаче, историкът, който не вярва в съществуването на Бога, ще оцени обстоятелствата, свързани с възкресението на Исус, по различен начин от историка, за когото съществуването на Бога е възможно и дори твърде вероятно.

Какви са историческите източници за Исус: Най-важните източници за живота, смъртта и Възкресението на Исус са събрани в текстовете на Новия завет. Евангелията и книгата Деяния на апостолите са написани във вида, в който са ни познати и днес, от очевидци на събитията, едва няколко десетилетия, след като са се случили. Ценни за нас са уводните думи на апостол Лука в началото на неговото Евангелие (Лука 1:1-4)3, където авторът посочва причината и основната цел за написването му. Извън текстовете на Новия завет историците откриват твърде оскъден материал, който е от някакво значение при изследването на споменатите по-горе събития. Най-известен в това отношение е един пасаж от труд на римския историк Тацит, написан около 115 г. сл.Хр. (няколко десетелия по-късно от текстовете на Евангелията). В него той дава следната информация за християните: „Името им произхожда от Исус Христос, разпънат по времето на император Тиберий от  Пилат Понтийски.“ (Анали ХV 44) Обстоятелства, които напълно съвпадат с написаното в Евангелията.

Нека насочим поглед към възкресението на Исус. Кои конкретни обстоятелства са важни за историците, ако се абстрахират от пристрастната си оценка, основана на светогледни съображения?

1. Празният гроб: Сведения за празния гроб се срещат във всички Евангелия и до момента не са опровергани. Възвестяването на възкресението на Христос в Йерусалим би било невъзможно, ако празният гроб не беше факт. Следователно, централният въпрос, на който следва да се потърси отговор, е не дали гробът на Исус е бил празен, а как е станало това? Тези, които се съмняват във Възкресението, упорито твърдят, че тялото на Исус е откраднато (вж. Мат. 28:13)4- едно възможно обяснение за празния гроб. Подхвърлянето на идеята за кражба на мъртвото тяло обаче следва да се разглежда и като свидетелство за това, че учениците на Исус са възвестявали Неговото телесно възкресение. Ако бяха свидетелствали за възкресението Му само в духовен аспект, тогава въпросът дали гробът е бил празен или не, нямаше да бъде от значение. Първите свидетели, видели празния гроб (както и самия възкръснал Исус ) са жени – заслужаващ внимание факт, тъй като по онова време свидетелските показания на жени не са имали никаква доказателствена стойност според юдейския богослов Пинкас Лапиде. „Свидетелството на жена е без никаква доказателствена стойност, заради лекомислието и дързостта на женския пол“, пише и еврейският историк Йосиф Флавий (38 - 100 г. сл.Хр.).  Именно жените известяват учениците на Исус, че гробът Му е празен. Първоначално учениците също не им вярват. И те, като жените, които първи отиват на гроба, за да помажат тялото, все още не си дават ясна сметка за Възкресението. В празния гроб откриват само плащениците, в които според еврейския обичай е било увивано тялото на мъртвеца, и кърпата за глава. (Йоан 20:4-7).5Тези обстоятелства повдигат основателния въпрос: Ако някой иска да краде мъртво тяло от гроба, защо първо ще го разповива от плащениците, с които е увито при погребението?

2. Срещите с Възкръсналия: За срещите с Възкръсналия свидетелстват заключителните глави на Евангелията, както и началото на книгата Деяния на апостолите. Най-важен за историци и богослови остава един откъс от Първото послание на ап. Павел до коринтяните (15:3-5)6, смятан за една от най-ранните (ако не и най-ранната) изповеди на християнската вяра. Тя напомня на християните, че Исус е бил видян след възкресението Си от повече от 500 души наведнъж, „които повечето и сега са живи“ (ст. 6) Първото послание на ап. Павел до коринтяните е написано около 25 години след разпъването на Исус Христос. Повечето историци датират разпъването на Исус Христос на 7 април, 30-та година. Записаната в това послание изповед на вярата, цитирана по-горе, ап. Павел най-вероятно е получил като прозрение в Дамаск, през 31-32 г. сл.Хр., след обръщането си към Исус Христос.7 Свидетелства за телесното възкресение на Исус Христос са и сведенията за Неговото възнесение на небесата. И така, земният живот на Исус не е завършил с полагането Му в гроба.

3. Преобразяване на живота на учениците: Само няколко седмици след разпъването на Исус на кръст, уплашените до скоро ученици публично засвидетелстват в Йерусалим, че Бог Исус възкръсна от мъртвите („на което сме свидетели“).  Към това свидетелство те се придържат неотклонно, въпреки подигравките, преследванията и смъртта. Имало е и винаги ще има хора, които са готови да платят с живота си за онова, в което вярват, дори то да не е истина. Но едва ли има някой, който да отиде на смърт заради нещо, за което знае („на което е свидетел“), че не е истина.

Първите ученици на Исус са били традиционни евреи. Въпреки това, за един кратък период от време те изоставят своята традиция за почитане на съботния ден и устройват богослуженията си в неделя, „в първия ден на седмицата“ (Деян. 20:7), в юдейския „понеделник“. Макар да произхождат от подчертано монотеистична религия, те почитат Исус като Господ (I Кор. 8:68; Фил. 2:6-11; Кол. 1:15-209) – един разпънат на кръст човек, въпреки казаното във Втор. 21:23 „проклет от Бога всеки, който виси на дърво“. Всичко това представлява решително скъсване с религиозните им и обществени корени. Това не става току-така и се нуждае от обяснение. В живота на последователите на Исус се е случило нещо революционно. Какво е най-доброто обяснение за него?

Самозаблуда, самовнушение или истинско Възкресение на Исус? В тази връзка, ето още един цитат от Пинкас Лапиде: „Сам по себе си фактът, че само за една нощ, пък било и водени от самовнушение или самозаблуда, учениците на Исус, без какъвто и да е сериозен житейски опит, успяват да се превърнат от бичувано и изнурено от гонения множество в победоносна общност на вярата, е много по-голямо чудо от чудото на самото Възкресение.“

Когато стигнах до извода, че преданието за възкресението на Исус е достоверно от историческа гледна точка, знаех, че при изследването на тази тема не мога да се задоволя с дистанцирано изследване. Затова един ден се обърнах в молитва към Исус, за Когото бях чул свидетелството на мой съученик, че Бог Го е възкресил от мъртвите и че мога да Му се доверя и да общувам с Него. Така започна животът ми на християнин.

• 1. „И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“
• 2. „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Хистос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.“
• 3. „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“
• 4. „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, докато ние спяхме.“
• 5. „И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.“
• 6. „Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията; че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията и че се яви на Кифа, после на дванадесетте“
• 7. Апостол Павел е роден в град Тарс, в еврейско семейство, и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). Павел е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на рави Гамалиил в Йерусалим. Първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск, описано в книгата Деяния на апостолите 9:1-9, той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан „апостол на езичниците“
• 8. „За нас има само един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние, предназначени за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.“
• 9. „В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание; понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява. Той е глава на тялото, т.е. на църквата, Той е Началото, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко. Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си - и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.“