Староверците в Русия и техният пръв мъченик

Протойерей Авакум Петрович бил ужасен. През 1652 г. начело на Руската православна църква застава нов, радикално настроен патриарх: Никон. Този ревностен, но ограничен човек оглавява започналите опити за реформа в църквата. А реформа била необходима, особено по отношение на богослужебните книги – при техните преводи и преписи през вековете били възникнали немалко грешки и разночетения. Усилията на църковните книжници са насочени и към нова редакция на Кирило-Методиевия превод на Библията, което изисквало съгласуване с оригиналните гръцки текстове. За помощници в това дело биват поканени гръцки свещеници. Но освен провеждането на книжовна реформа, патриарх Никон искал да вгради в литургията промени, заимствани от Римокатолическата църква – например, как да се кръсти вярващият (с три пръста, вместо с два1) и как да се покланя в храма, а също как да се провеждат литийни шествия. Авакум и други като него виждали в тези промени заплаха за чистотата на древната християнска вяра.

Ползвайки се с подкрепата на царя Алексей Михайлович, патриарх Никон действа с твърда ръка спрямо всички опоненти. По негово настояване, на местен църковен събор в Москва през 1656 г. всички кръстещи се с два пръста са предадени на анатема. Решенията на събора предизвикали голям смут в църквата. Те се съчетават с усещането, че отвън – т.е. от страна на католическа Европа и на Вселенската патриаршия – на Русия се налага едно чуждо, несвойствено благочестие, както и недопустими доктринални компромиси. Подхранва се убеждението на мнозина, че именно Руската църква („третият Рим“) е призвана да съхрани старата, истинна апостолска вяра. И съпротивата срещу църковните реформи се схваща като част от тази мисия. Започва разкол между привържениците на реформите и „староверците“2.

Авакум става публичен глас на староверците. Той се радвал на широка популярност поради красноречието и личния си пример. Реакцията на властта не закъснява. Първоначално Авакум е окован, хвърлен в затвора, бичуван, заплюван и изпратен на заточение в Сибир. Там той и семейството му били заплашени от гладна смърт, но оцеляват, като се хранели с карантия на разкъсани животни, която вълците избягвали. Впоследствие все пак двама от синовете му починали при тези мизерни условия. Авакум бил принуден да се присъедини към експедиция по река Амур, водена от брутален началник. На няколко пъти той се изказал срещу издевателствата му. За това си провинение бил бичуван и окован на един шлеп, за да прекара една студена есенна нощ под проливен дъжд. След това бил хвърлен гол в килия, но – по неговото свидетелство – „Бог ме стопли дори без дрехи“!

Междувременно царят охладил отношенията си с патриарха и заповядал да върнат прот. Авакум от заточението. На т.нар. Голям московски събор през 1666/1667 г. патриарх Никон е осъден и низвергнат, но богослужебните реформи са утвърдени. Опитват се да убедят Авакум да ги приеме, но той твърдо отказва и даже анатемосва архиереите. Това му струва лишаване от свещенически сан и изпращане в тъмница зад Полярния кръг, до края на живота му. Но от килията той продължава своето дело в писмен вид, като изпраща послания и пише своя автобиография („Житие на протопоп Авакум“).

Понякога го измъчвала мисълта дали съпротивата му срещу литургичните промени има смисъл. Нововъведенията се разпространявали по църквите, независимо от неговите пламенни слова. Питал съпругата си дали да продължава да говори или да си замълчи. „Вие сте свързани с мен“, казвал той, мислейки за страданията, които тя и децата им трябвало да понасят заради него. „Бог да се смили над нас, Петрович, та какво говориш?“, отвръщала жена му. „Аз и децата ми те благославяме. Бъди дръзновен да проповядваш словото Божие, както досега, а за нас не се притеснявай. Докогато е решил Бог, ние сме с теб духом, а ти ни споменавай в своите молитви. Христос няма да ни изостави!“ Тогава, отхвърляйки своята временна „слепота на обезсърчението“, Авакум продължавал борбата си за чистата старинна вяра. Въпреки твърдостта си, неговата съпруга също преминала през тежки мигове. „Колко дълго ще продължи това страдание, отче?“, пита го веднъж тя. „До смъртта“, гласи отговорът. Тогава тя въздъхнала: „Така да бъде, Петрович; нека продължаваме с мъка напред.“

И Авакум наистина продължава напред, въпреки всички трудности. В затвора изпод перото му излизат стотици страници с доктринални поучения. „Житие на протопоп Авакум“ е написано на съвременен руски и е новаторско по своя стил („изповедна проза“). То е увлекателно четиво и се смята за ключово произведение за развитието на езика – подобно на значението на Паскаловите „Писма до един провинциал“ за френския и на Чосъровите „Кентърбърийски приказки“ за английския език. По своята непосредственост и сбит изказ творбата на Авакум остава ненадмината до Лев Толстой. Както и други произведения на изповедника на староверците, тя е достигнала до нас благодарение на негови доброжелатели в затвора, които са ги изнесли нелегално.

През 1681 г. регентката София заповядва сурови гонения срещу староверците и техните църкви и манастири. Хиляди староверци са хвърлени в затвора, подложени на изтезания и изпратени на заточение. А онези от тях, които „проявяват твърдоглавие“, следвало да бъдат изгорени живи в дървени кабинки. Редът на самия Авакум идва на 14 април 1682 г. – той и съкилийниците му са изгорени по лична заповед на малолетния цар. Така в пламъците загива един герой за своята вяра и литературен гений, чието наследство остава живо и до днес.

Понастоящем общини на староверци има не само в Русия, но и в много страни по света. Руската православна църква снема анатемата срещу тях през 1971 г., а в началото на нашия век изразява своето покаяние за жестокостите спрямо тези хора в миналото. В официалния документ намираме следното заявление: „Осъзнаваме, че голямото гонение срещу нашата Църква през изминалите десетилетия3 отчасти може да е и Божие наказание за преследването на чадата на Стария обряд от страна на нашите предци.“

• 1. Кръстенето с три пръста символизира Св. Троица, а с два – Божието и човешкото естество на Христос (Б.пр.).
• 2. В Русия те били наричани още старообрядци (Б.пр.).
• 3. От страна на комунистическия режим в СССР. (Б.пр.)