Скромно, като своя Господ
Майкъл Фарадей – най-известният британски учен на XIX век
Сигурен съм, че през горещите дни сме много благодарни на този човек. Само натискаме едно копче и вентилаторът раздвижва горещия въздух. Когато се движим удобно с автомобила си, имаме причина да го благославяме. Всеки един електромотор дължим на него. Когато работим на компютър, вероятно нямаме представа колко много от компонентите съществуват благодарение на неговата научна мисъл.
Името му е Майкъл Фарадей – най-известният британски учен на XIX век. Изобретател в областта на електричеството, магнетизма, физиката и химията, но и изключително посветен християнин. Неговите философски и апологетични познания биха удивили много хора на науката днес.
Роден е преди 230 години, на 22 септември 1791 г. в южен Лондон в бедно семейство на ковач и дъщеря на фермер. Родителите му са християни, принадлежащи на малка фракция на Шотландската църква, наречена „Гласидска“, по името на основателя си Джон Глас. Водят обикновен живот със стремеж да бъдат по-близо до Словото.
Поради финансовата затрудненост на семейството още от тринайсетгодишна възраст младият Майкъл работи при книжар-книговезец, където не само подвързва книги, но и чете всевъзможна литература. Именно оттам започва пътят на неговото самообразование.
По време на седемгодишното си чиракуване в книжарницата Фарадей посещава лекции на известни учени от Кралския научен институт на Великобритания. Там се впечатлява от харизматичния химик сър Хъмфри Дейви. Майкъл води старателни записки от неговите лекции, които достигат до около триста страници.
Науката така го запленява, че през 1812 г. пише писмо до председателя на Кралския научен институт с надежда да бъде назначен на работа там. Разбира се, получава отказ. Но не се отказва. Пише лично на Хъмфри Дейви, като му изпраща и записките си от лекциите му. Сър Дейви е толкова впечатлен, че при първа възможност го назначава за свой асистент. Не след дълго Майкъл вече изнася лекции по химия и публикува първия си научен труд в тази област. Става и преподавате в института.
След 1820 г. Фарадей отбелязва редица постижения в областта на химията като изолирането на бензена или въвеждането на понятията анод, катод, електрод, йон и още много други. През 1831 г. открива електромагнитната индукция и на практика става изобретател на първия електромотор и на първото динамо.
Тогава дворецът иска да го посвети в рицарско звание. Но Майкъл Фарадей отказва тази чест, тъй като смята, че е против библейските принципи вярващите да се окичват със светски почести. „Само господин Фарадей, моля“, настоява големият учен. Двукратно му предлагат да стане председател на Кралското научно дружество, но той смирено отказва. Именно поради дълбоката си вяра и преданост на Библията Майкъл Фарадей отказва и сътрудничество с властите за разработване на химическо оръжие през Кримската война (1853-1856 г.).
Фарадей е посветен вярващ и служител в местната си църква. Там е ръкоположен за дякон и в продължение на два мандата е член на духовния съвет.
Освен всичко това той е и блестящ учен-апологет. От 1827 до 1860 г. в Кралския научен институт чете поредица от „Рождествени лекции“, през поднася Божието слово на широката публика с помощта на научни опити и философски съждения. Така не само популяризира науката и института, но и нагледно показва как между науката и вярата няма никакво противоречие. Негови са думите: „Няма... ни най-малка вероятност естествените дела на Бога да се окажат в противоречие с възвишените истини, които принадлежат към нашето... съществуване. Всичко, което е свързано с Него, трябва вечно да Го прославя.“
Майкъл Фарадей умира на 75-годишна възраст. Малко преди да почине, му се предлага да бъде погребан не къде да е, а в Уестминстърското абатство. Той категорично отказва. Поради факта, че не е англикан, е погребан в „сектантската част“ на гробището Хайгейт.
Показателно е неговото смирение и простота на живот. Фарадей е човек, който може да бъде посветен в рицарско звание, но предпочита като своя Господ да живее обикновено и скромно; който би могъл да бъде погребан до кралски особи, но избира редовия гроб; който осъзнава, че всеки човек може да служи на своя Спасител на мястото, на което е поставен от Него. Майкъл Фарадей е пример не само като учен и мислител, а и като човек с искрена и дълбока вяра.
Нов коментар