Мери Уеб организира мисии от инвалидната си количка

Мери Уеб е едва на пет години, когато я сполетява беда. Парализирана е от „страшна болест“ (по собствените ѝ думи) и лекарите са сигурни, че няма да оживее. В крайна сметка момичето оцелява, но повече не е способно да движи краката си. От този момент насетне, до края на живота ѝ, ще трябва да я носят на ръце или да се примъква с усилие, седнала на своята инвалидна количка, облицована със зелено сукно.

Дали е окайвала съдбата си? Надали. Още като момиче, тя е „душа на компанията“ и си спечелва много приятели. Но ето че – едва навършила 13 години – я постига ново нещастие: баща ѝ умира и оставя семейството в жалко финансово състояние. Благ баптистки проповедник, живеещ наблизо, показва съчувствие към осиротялата фамилия. Той обръща специално внимание на Мери и я подтиква да се замисли за духовното си състояние. Момичето проглежда за истината, че Христос я призовава да Му посвети живота си. Тя приема Христовото спасение, но се кръщава едва на 19-годишна възраст. Изглежда се е притеснявала, че нейната телесна немощ ще привлече погледите на мнозина.

През май 1799 г. гостуващ свещенослужител изнася проповед за християнската мисия, която дълбоко впечатлява Мери. Говорителят изхожда от библейския стих във II Летописи 15:7: „Вие се усилвайте и да не отслабват ръцете ви, защото делото ви ще се възнагради.“ След проповедта младата жена споделя със своя пастир, че чувства подбуждение да подпомогне мисионерското поприще. Той я насърчава да изпита и да следва призванието си.

Седемнайсет месеца по-късно, на 9 октомври 1800 г., 21-годишната Мери Уеб организира 14 жени от баптистки и конгрешански църкви в Бостънското женско дружество с мисионерски цели (Boston Female Society for Missionary Purposes). Така възниква първото женско мисионерско сдружение в Съединените щати. По онова време е необичайно жени да основават свои дружества. Обаче Мери Уеб осъществява пробив в културата на епохата. Младата жена, която не е може да ходи, прави гигантска стъпка напред в издигането на обществения статус на нежния пол.

От самото начало Мери проявява дух на християнско единение, като обединява баптисти и конгрешани за своята кауза. Тя се придвижва с инвалидната си количка, организира, дава указания, умолява и настоява. В течение на цели 56 години, в качеството си на секретар и ковчежник на Бостънското женско дружество, тя вдъхновява появата на нови мисионерски сдружения и дава тласък на сътрудничеството между общо 200 новоосновани организации. Заслужава си да изброим някои от тях:

• Женско (1803 г.) и Детско (1811 г.) дружество „Един цент“, събиращи по един цент¹ на седмица от членовете си за подпомагане на мисии на американска земя и по света.

• Дружество „Корбан“ (1811 г.), набиращо средства за богословско образование на бедни младежи, които ще станат свещенослужители.

• Дружество „Късче“ (1812 г.), събиращо дрехи и постелки за остро нуждаещи се деца.

• Приют за жени, оплетени в мрежите на алкохолизма и проституцията (1818 г.).

• Свободно училище за бедни девойки (1825 г.)

Отгоре на всичко, Мери Уеб участва дейно в живота на местната си църква. Основава неделно училище и години наред е негова ръководителка. Тази възхитителна жена не е можела да пътува, за да говори с хората лице в лице. Нито е имала възможността да се разпорежда по мобилни телефони и други удобства на съвременната комуникация. Тя осъществява призванието си от Бога, като пише хиляди писма. Завършва земния си път през 1861 г.

На фона на неуморната дейност и големите заслуги на Мери Уеб е удивително колко малко знаем за нея всъщност. До нас не е достигнал дори неин портрет. Тя е била изключително скромна жена и не е поощрявала любопитството относно личния ѝ живот. А иначе всеки ден, пред очите на гражданите на Бостън, Мери е посещавала болни и умиращи, носела е храна на бедни и е предлагала утеха и надежда. Вярата ѝ преобразява не само много световни мисии, а и живота на жените в Америка.