Венсан дьо Пол избягва от плен, за да се посвети на бедните
360 години от смъртта му
Малък кораб хвърля котва в Тунис. Мюсюлманските похитители на младия бакалавър по богословие Венсан дьо Пол (Vincent de Paul) го изблъскват на брега. По улиците на града се извива върволица от пленени християни, за показ на местните жители. После неволниците са отведени на кея, за да бъдат продадени на търг като роби.
Едва часове по-рано Венсан е бил свободен човек. Но при плаването му край южния френски бряг, от Марсилия към Нарбона, ги нападат три кораба берберски пирати. Екипажът отказва да се предаде и е обсипан от смъртоносна градушка от стрели. Някои хора загиват, а самият Венсан е ранен. Пиратите извършват абордаж, оковават оцелелите и ги отвличат към Африка.
Но Божията десница закриля Венсан. Той не само оцелява и оздравява от раните си, но и попада в ръцете на благоразположен мюсюлманин. Възрастният човек се привързва към своя нов роб и му предлага да го направи свой наследник. Има обаче едно условие: младежът да се обърне към исляма. Венсан отказва. След смъртта на стареца, той е продаден на бившия християнин Готие, приел исляма, за да се освободи от робство. Готие живеел в планински район с три съпруги. Една от тях е впечатлена от чистия живот на Венсан и от духовните химни, които го чува да пее. След лични разговори с Венсан относно вярата, тя упреква съпруга си, че е изоставил своите християнски корени. И ето че в крайна сметка, той се връща към вярата на детството си. Не след дълго Готие бяга с малка лодка от Африка, като се разделя с трите си жени, но взема със себе си Венсан.
Попаднал обратно в родната Франция, Венсан дьо Пол следва още две години, а после е ръкоположен за свещеник. Работи по различни задачи, включително по разпространение на Благовестието. Графиня дьо Жоани (Joigny), чийто съпруг е главнокомандващ на флота, е възхитена от него. Тя го кани да проповядва на хората в нейното имение. Мнозина тръгват по пътя на покаянието и Венсан трябвало да привлече и други свещеници, които да му помагат и да ги изповядват.
Впоследствие Венсан дьо Пол се премества в Шатийон-ле-Дом, където поправя една рухнала църква и слага началото на ново духовно съживление. Този път сред покаялите се и обърналите се към Христа има и местни благородници. Подпомогнат със значителна сума от графиня дьо Жоани, Венсан основава конгрегацията на отците-лазаристи1, посвететени на християнско обучение (катехизиране), миротворство, благотворителност и проповядване, особено сред селското население. Така той става водеща фигура на духовното съживление в римокатолицизма през XVII век.
Днес лазаристите развиват дейност по целия свят. Но в Съединените щати понастоящем Венсан дьо Пол е известен най-вече от магазините за стоки втора употреба Vincent’s, носещи неговото име. Проповядването на Евангелието и поучението не са го удовлетворявали достатъчно – той търсел повече начини да помага на бедните и немощните. Той вдъхновява множество благотворителни начинания, сред които „Милосърдните сестри“, грижещи се за болните, и „Милосърдните дами“, събиращи дарения за бедните. Открива приют за мъже, съсипани от тежкия труд като гребци на галери. Помнейки прекараните в робство години, Венсан дьо Пол набира достатъчно средства, за да откупи 1200 отвлечени и поробени в Африка християни.
По природа Венсан дьо Пол е бил мъж с гореща кръв. Но Божият Дух действа така в характера му, че го прави способен да остава тих пред лицето на всяка спънка или неуспех. Този „шампион по благотворителност“ умира тихо на своя стол в Париж, на 27 септември 1660 години. След по-малко от век папа Климент XII ще го обяви за светец, а през 1885 г. папа Лъв XIII го провъзгласява за покровител на всички благотворителни дружества. Някои от тях, които го припознават като свой начинател, са обединени в асоциация с име „Венсановото семейство“.
А самият Венсан дьо Пол приживе е настоявал женевският епископ Франсоа дьо Сале, известен с благотворителността си, да бъде обявен за светец от Римокатолическата църква. „Колко благ трябва да е Бог“, пишел той, „след като епископът на Женева е толкова благ!“
Съвместно издание с в. „Зорница“, бр. 9, 2020 г.
- 1. Известни също като „винсентианци“. – Б.пр.
Нов коментар