Пен отстоява истината и спечелва права за гражданите

350 години от процеса срещу известния обществен деец

„Ще си свалите шапката1, защото вие сте просто син на адмирал Пен“, подсмихва се иронично кметът на Лондон. Пред него в съдебната зала са изправени квакерите Уилям Пен и Уилям Мийд, арестувани на 14 август 1670 г., понеже са дръзнали да проповядват на улицата. Според постановление на английския парламент, озаглавено „Наредба за предотвратяване и разпускане на бунтарски религиозни събрания“, всеки организатор на религиозни прояви – с изключение на официалните богослужения на Англиканската църква – подлежи на глоба. Но на двамата квакери е повдигнато и по-сериозно обвинение: „подбудителство към метеж“. Макар и заплашен от бичуване, Пен отказва да свали шапката си.

Портрет на Уилям Пен
Уилям Пен (1644-1718 г.). Източник: cmaeda01.wordpress.com

Дванадесет съдебни заседатели са призовани да установят виновността на двамата „метежници“. Най-напред са прочетени обвиненията срещу Пен. Той поисква да му се връчат в писмен вид. Съдията отказва – това щяло да стане едва когато дойде ред за защитните пледоарии. Пен настоява, че е невинен. Обвиняемите са върнати в ареста.

На 3 септември заседанието на съда е подновено. Обвиняемите са със свалени шапки. Съдията им нарежда да си ги сложат, за да има после повод да ги глоби за неуважение към съда. Пен протестира. Започва изслушването на свидетели. Те обаче или не са чули добре изказванията на Пен, или показанията им не си съответстват.

Пен настоява да узнае по кой точно закон го съдят. По Общия закон2, гласи отговорът. Тогава Пен призовава да му цитират конкретния прецедент. Съдът отказва и му нарежда да започне защитната си пледоария. Сега е ред на Пен да откаже. Докато не му посочат законов прецедент, доказващ вината му, повдигането на обвинение срещу него е незаконно.

Това изказване разбунва духовете. Стражата избутва Пен и се опитва да го отстрани от залата. Той протестира решително и заявява, че няма как да замълчи по въпрос, който засяга хиляди други хора. Ако съдът процедира така срещу него, утре може да го стори спрямо всекиго в Англия.

Мийд смело повтаря доводите на Пен. Към тях той прибавя определение за „метеж“, формулирано от уважавания по онова време конституционалист Коук. Стенографът го репликира подигравателно. Мийд отвръща на латински. Вбесен, кметът на Лондон се провиква в залата: „Заслужаваш да ти отрежат езика!“ Но Мийд отстоява правата си като англичанин. Стенографът до него изръмжава, че вижда в него враг на Англия и затова трябва да му отнемат правото да говори. Така съратникът на Пен също е принуден да приключи изказването си.

Съдът настоява заседателите да признаят двамата обвиняеми за виновни за публично проповядване и за увличане на метежни тълпи след себе си. Ако откажат да произнесат присъда, заседателите се излагат на опасност. От своя страна, Пен се провиква към тях, че му е отказано правото да произнесе защитна реч. Съдията изпраща Пен и Мийд в килията.

Заседателите намират двамата квакери за виновни за проповядване на публично място – но нищо повече. Служителите на съда са възмутени и избухват срещу тях. Съдията ги призовава да променят решението си и да си изберат нов председател. Но заседателите остават твърди. Тогава ги затворят за няколко нощи в една килия без храна и вода, „за да размислят“. Грубият натиск не ги пречупва и съдията ги изпраща в затвор.

Осем заседатели плащат глоби, за да бъдат освободени незабавно. Останалите четирима обаче остават в затвора и завеждат дело. Междувременно Пен и Мийд са пуснати на свобода. В крайна сметка Върховният съд на Англия се произнася в полза на съдебните заседатели: недопустимо е те да бъдат принуждавани да вземат определено решение. Така четиримата заседатели, вдъхновени от двамата обвинени квакери, устояват на изпитанието и техният казус довежда до утвърждаването на важни граждански свободи в Англия.

А Уилям Пен тепърва предстои се развихря като религиозен и политически деец. Поради продължаващите гонения срещу своята общност той се обръща с молба към краля да разреши масова емиграция на квакерите в Америка. Така през 1677 г. колонията Уест Джърси (част от днешния щат Ню Джърси) е закупена и заселена от английски квакери.

Пен получава кралския указ
Раждането на Пенсилвания (1680 г.), когато Пен получава указа лично от краля (художник: Жан Ферис; източник: Wikipedia)

Сред тях е и самият Пен. Скоро след това той успява да издейства от короната още земя. Със специален указ кралят го обявява за собственик на територия от 120 000 км2, (по-голяма от съвременна България!) на север от Мериленд и на запад от Ню Джърси. Тези земи са наречени „Силвания“, т.е. „гористи“3, а от уважение към заслужилия адмирал Пен монархът добавя и неговото име. Сред американските колонии се нарежда бъдещият щат Пенсилвания. През следващите години тук ще се заселят много представители и на други вероизповедания: хугеноти от Франция, менонити от Нидерландия, католици, лутерани и евреи. Те са привлечени от демократичните принципи, прогласени от Уилям Пен – на първо място сред които е принципът на откритата дискусия, в която да се стига до съгласие относно законовите рамки на обществото. А самият Пен полага усилия да ограничи собствената си власт, като разпределя отговорностите на правителството.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 8, 2020 г.
  • 1. В знак на уважение към съда. Б.пр.
  • 2. В английското право: сборник от закони, изведени от конкретни решения на съдилищата. Б.пр.
  • 3. От лат. silva, „гора“. Б.пр.

Нов коментар