Франк Лаубак, „апостол на неграмотните“ и „съвременен мистик“

Дълбоко в джунглите на Конго, черните хора от местните племена са измислили име на Франк Лаубак: „кърпачът на стари кошове“. Един стар кош с множество дупки може да бъде закърпен, за да пренасяме с него зърно, без то да изтича на земята. По същия начин, един стар ум, с множество пропуски в знанията, може да бъде научен на нови идеи.

Франк Лаубак (Frank Laubach) отдава целия си живот в служба за благото на човечеството. И най-вече, като научава много хора по целия свят да четат. При работата си като конгрешански мисионер всред мюсюлманите от народността Моро на Филипините, той осъзнава значимостта на ограмотяването. Животът на тези хора е смазан от бедност и несправедливост. „Ако можеха да четат“, мисли си Лаубак, „колко много обществени язви могат да бъдат изцелени!“

Самият Лаубак е бакалавър от Принстънския и магистър по социология от Колумбийския университет, като едновременно следва в богословската семинария „Юниън“ в Ню Йорк. През 1915 година заминава като мисионер във Филипините, а 14 години по-късно отива да живее всред народността Моро. Първоначално е посрещнат крайно враждебно – местните хора смятат, че е дошъл да им „натрапи“ християнството. Един ден, при един „крайно смиряващ проблясък на истина“, Лаубак прозира, че дълбоко в себе си не е приемал кафявата кожа на народността Моро и че трябва да стане „сляп за цветовете“. Започва да изучава Корана, с което преодолява враждебността на мюсюлманските водачи. Скоро научава местния диалект марана, който никога не е бил писмен език. Установява, че се състои само от 16 звука, лесно предаваеми с латински букви.

Така само за 6 седмици той съставя речник от 1600 думи на марана и започва да учи народността Моро на родния им език. Той разработва прости буквари и нагледни диаграми, чрез които дори много бедни хора се научават да четат. Също така, той издава вестник за нуждите на тяхната общност. Постепенно Лаубак стига до убеждението, че може да ангажира току-що ограмотените в ограмотяването на техните съседи и приятели. „Всеки един да обучава (още) един“ става негов девиз.

Успехът на Лаубак е забележителен и това става бързо известно на световната мисионерска общност. Впоследствие методите му биват приспособени за приложение по целия свят: Малайзия, Сингапур, Индия, Палестина и др. Самият Лаубак слага началото на мащабна мисия в Източна и Централна Африка. Местните езици са прости и фонетични по своя характер и това спомага за бързото разработване на подходящи материали. Кампанията е изключително успешна.

В течение на две-три десетилетия програмата на Лаубак спомага за ограмотяването на 100 милиона души в Третия свят и за освобождаването им от умствена и духовна нищета. Някои от използваните методи са включени и в системи за светско образование.

Но Франк Лаубак далеч не е само мисионер. По собствените му думи, той е „съвременен мистик“ и споделя молитвените си опитности в множество писма до баща си. Той желае да привлече вниманието на християните към един важен факт: в духовно отношение повечето от нас са по-бедни, отколкото е нужно. Всеки от нас може да прекарва деня си в присъствието на Христос. Но не го правим. Лаубак ни призовава да мислим с насоченост към Христос, вместо да мислим за себе си. И ни предлага постоянно да се обръщаме към Христос за съвет какво е следващото, което да направим: „През целия ден, в пролуките между многото неща, които смятаме за свои задължения, има мигове, когато умът се пита: „Какво още имам да свърша?“ В тези пролуки на времето се обърнете към Бога: „Господи, научи ума ми на Твоите мисли. Какво имаш наум за мен сега?“ Когато питаме Христос „Какво още имам да свърша?“, ние се настройваме по Него и Му даваме възможност да вложи идеите Си чрез разпалването на въображението ни. Ако постоянстваме, това ще се превърне в навик.“

Лаубак настоява, че и най-ограниченият ум, който иска да прослави Христос и се предоставя на Негово разположение, може да направи за човечеството повече, „отколкото всички хитро измислени схеми на дипломатите или тънките съображения на философите, оставящи Исус отвън“.

„Апостолът на грамотността“ умира на 11 юни 1970 г., на 85-годишна възраст. Той и съпругата му Ефа са погребани в Бентън, Пенсилвания, а на общата им надгробна плоча стои надпис: „Световни мисионери“.

Откъси от „Писма на един съвременен мистик“ на Франк Лаубак

Само едно нещо в момента
29 януари 1930 г.

Чувствам се просто носен всеки час, като върша своята част от един замисъл, простиращ се далеч отвъд мен. Удивлява ме това чувство за съработничество с Бога в малките неща. Изглежда трябва да осигуря само едно нещо в момента, а всичко друго „ще се погрижи за себе си“ – или, по-истинно е да кажа, Бог ще се погрижи за всичко останало. Моето съучастие е през този час да живея в несекващ вътрешен разговор с Бога и съвършено да откликвам на Неговата воля. Да обогатя този час великолепно. Изглежда това е всичко, за което следва да мисля.

Неоткрити континенти на духовния живот
1 март 1930 г.

Всекидневно в мен нараства чувството, че съм воден от невидима ръка, хванала моята, докато друга ръка се простира напред и подготвя пътя (ми). Човек, който е бил ръкоположен за свещенослужител през 1914 година, навярно трябва да се срамува да признае, че никога не е чувствал радостта на ежечасното, ежеминутното – как точно да го нарека? – нещо повече от отдаване.

Това е акт на волята. Аз принуждавам ума си да се отвори спрямо Бога. Чакам и слушам с решителна чувствителност. Насочвам вниманието си (към Него); понякога рано сутрин е необходимо доста време, докато достигна такава настройка на ума, това съсредоточаване върху Бога. Изисква се също решимост да го задържа. След известно време, това може би ще се превърне в навик и усещането за усилие ще отслабне. Но защо ли все говоря за тази вътрешна опитност? Защото съм убеден, че пред мен и пред теб, който четеш това, лежат неоткрити континенти на духовния живот, в сравнение с които ние сме пеленачета.

До колко обаче това е „практически приложимо“ за средностатистическия човек? Струва ми се, че ей онзи орач би могъл да бъде като Калисто Санидад1, когато е бил самотно и малтретирано ратайче, „с очи право в браздата и с ръце на ралото, но с мислите си насочен към Бога“. Милионите, приведени над становете и над дъските, могат да направят своите (работни) часове славни. Някой час, прекаран от нощния пазач на поста му, може да се окаже най-славният, който човек е преживял на земята.

Безкрайно по-обогатяващо
15 март 1930 г.

Във всеки момент от седмицата, когато съм бил буден, насочвах взор към Него, вероятно с изключение на час-два. Колко безкрайно по-обогатяващо е това познаване на Бога от първа ръка, отколкото стария метод, използван и препоръчван от мен в течение на години: безкрайното четене на религиозна литература. Сега почти ми се струва, че самата Библия не може да се чете като заместител на срещата с Бога дух с дух и лице в лице.

• 1. Младеж, чието обръщение към Христа и свидетелство станали широко известни във Филипините в периода преди Първата световна война. – Б.пр.