Княз Деметрий Галицин, апостолът на Алегените

180 години от смъртта му

Ако сте един от най-богатите хора в Европа, какво бихте направили със състоянието си? Отговорът на Деметрий Галицин е еднозначен: предоставям го на Бога.

Всъщност е доста удивително, че Деметрий изобщо се е научил да обича Бога. Майка му, пруска графиня, е била кръстена като дете, но изгубва вярата си на младини, под влияние на своя възпитател-атеист. Баща му е бил високопоставен дворянин и посланик на Руската империя в различни европейски кралски дворове. Подобно на други руски аристократи, той бил възпитан в православен дух, но при престоя си във Франция се сприятелява с Волтер и възприема философските му разбирания. Чете съчиненията на Дидро и на други „свободомислещи“ и започва да се отнася подигравателно към християнството.

Така малкият Деметрий израства в среда, просмукана от радикални идеи. Ала нещо се раздвижва в сърцето на майка му. Тя преразглежда християнските послания и се завръща към вярата на своето детство. Често пише на сина си, умолява го също да потърси Бога и се моли за него. Деметрий решава да изучи различните религиозни системи, за да види дали някоя е достойна за следване. Не след дълго, през 1786 година, той приема римокатолицизма и в чест на св. Августин приема и неговото име. От този момент насетне той винаги ще бъде убеден, че Католическата църква сочи единствения път към спасението.

Отец Деметрий Галицин
Портрет на отец Деметрий (Източник: catholicsaints.info)

Бащата на Деметрий не е доволен от промяната в живота на сина си и се опитва да го тласне към военна кариера. Младият мъж става адютант на генерал от австрийската армия, но политическите смутове го принуждават скоро да остави мундира. Цяла Европа е разтърсена от последствията на Френската революция. Това е причината баща му да го посъветва да учи инженерство в САЩ и така Галицин през 1792 г. се озовава отвъд океана. За да избегне неудобствата заради идентичността му на руски княз, той пътува под името Августин (Огъстин) Смит.

В Америка Деметрий установява с потрес, че католиците са твърде малко. По онова време американското законодателство е било дискриминационно спрямо тази християнска група. Деметрий се посвещава на изграждането на Католическата църква в САЩ. Неговите православни роднини яростно се противопоставят на намеренията му, а руският посланик го зове на служба в Санкт Петербург. Но напразно. Галицин постъпва в католическа семинария в Балтимор и след завършването си е ръкоположен за свещеник.

През 1799 година отец Деметрий поема малката енория в Пенсилвания, с едва десетина члена. Той пътува, поучава и работи неуморно. Изразходва богатството си, като купува земя за католически заселници и бие път през Алегените1, за да разнася Евангелието из все още нецивилизованото сърце на континента. Така си спечелва прозвището „Апостолът на Алегените“. Постепенно паството му нараства до 10 000 души. Предлагат му да стане първи епископ на Синсинати и на Детройт, но той отказва.

Изглед от Алегените
Живописен изглед от Алегените (Източник: www.nasamnatam.com)

Галицин често защитава католиците от обвиненията на други християни. Провокиран от една проповед срещу папството, той написва съчинението „Защита на католическите принципи“ (Defense of Catholic Principles). Там четем: „Главното, което трябва да се обясни, е по какъв начин Исус Христос е извършил изкуплението на човека. Ние вярваме, че за да стане умилостивителна жертва за греховете ни, Той е приел човешко естество, което се съединява с божественото Му естество в една Личност. Като Бог, Той не би могъл да страда – ставайки човек, приемайки истинска човешка душа и истинско човешко тяло, Той прави Себе Си податлив на страданието. А бидейки Бог, Неговите страдания придобиват безкрайна стойност и така стават, разбира се, вседостатъчни за изкупление [на човешките грехове].“

При едно от пътуванията си в планините, Деметрий пада лошо и получава двойна херния. Оттук насетне той вече се придвижва само с шейна. Не се плаши от суровите условия, но служи, проповядва и се моли. Дори и с влошено здраве, той не се вслушва в препоръките на лекаря и отказва да отмени някои от богослуженията през Великия пост и Страстната седмица.

Така, след 41 години служение в Америка, изтощеният „Апостол на Алегените“ умира на 6 май 1840 година. През цялото това време той не е получил и едно пени заплата. След смъртта на баща му той е бил лишен от наследство – съгласно руския закон – защото е католически свещеник.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместно издание с в. Зорница, бр. 5, 2020 г.

1 Част от дългата планинска верига на Апалачите, преминаваща през щатите Западна Вирджиния и Пенсилвания. - Б.пр.

Нов коментар