„Последното изгаряне на еретик“: Джордано Бруно

През 1591 година един философ с неспокоен дух на име Джордано Бруно пътува към Венеция. Поканен е да гостува на венецианския благородник Джовани Мочениго, който гори от нетърпение да бъде посветен в неговите „магични тайни“. Бруно ще откаже да ги сподели и това ще му струва много скъпо – Мочениго ще го предаде на Светата Инквизиция.

Страховитата Инквизиция с удоволствие арестува Бруно. Той е бивш доминикански монах, отвърнал се от християнството и възприел неоезически възгледи. Под перото му, в книгата „Изгонването на триумфиращия звяр“, излизат сатирични думи срещу някои християнски доктрини. Години наред Бруно обикаля от град на град в Европа. Успява да се скара с всичките си домакини, защото е склонен винаги да намира кусури и да се препира. Критиката му е насочена срещу различни философски системи и особено срещу аристотелизма, господстващ в тогавашните академични среди. Публикува някои книги с еретично съдържание като „Вечерята на Пепелна сряда“1 и „Тези върху магията“.

Джордано Бруно е горещ привърженик на теорията на Коперник за движението на планетите около Слънцето. Той вярва, че Вселената е безкрайна и няма център, а също че в нея има още много други планети, обикалящи около други звезди, като на някои от тях съществува живот. Тази идея не е негова собствена, както понякога погрешно се твърди, а е издигната още през XV век от известния богослов Николай Кузански. Съвременни исторически изследвания показват, че Бруно е прегърнал Коперниковата система не толкова заради научната ѝ стойност, а защото е видял в нея подкрепа за религиозните си възгледи2. Той се възприема като мисионер на херметичната традиция, основана на писанията на легендарния Хермес Трисмегист, който уж бил един от египетските мъдреци по времето на Мойсей. Херметичните съчинения често представят Слънцето като божество, а останалата Вселена като нещо движещо се и, следователно, одушевено.

Следователно религиозните разбирания на Бруно могат да се определят като пантеистични и неоплатонични. За него Бог е универсалната „Душа на света“, а всички съществуващи неща са проявления на един безкраен Принцип. Що се отнася до християнската догматика, Бруно отричал Триединството и раждането на Христос от девица. При разпитите пред Инквизицията той е подложен на изтезания и изглежда се е разколебал, но като цяло държи на еретичните си възгледи. В крайна сметка, през февруари 1593 година, властите на Венеция неохотно екстрадират арестанта в Рим, заедно с протоколите от разследването.

Римската Инквизиция държи Бруно в затвора почти седем години без съдебен процес. Обобщените протоколи от разпитите му бяха открити чак през 1940 година. От тях става ясно какви са били главните обвинения срещу него: злословия срещу служители на Църквата, отричане на Триединството, на божествеността на Христос и на Въплъщението, противно на католическата доктрина разбиране за месата и преосъществяването при Евхаристия, твърдения за съществуването и вечността на множество светове, вяра в преселението на душите, занимания с магия и врачуване. Така популярният мит, че Джордано Бруно е осъден заради защитата на една прогресивна научна теория, трябва да се опровергае категорично.

Накрая Инквизицията призовава философа да се отрече от лъжливите си възгледи. Бруно остава непоколебим, макар че знае каква участ го очаква. В ранната утрин на 17 февруари 1600 година той е изведен за последно от килията му. На площад „Кампо деи Фиори“ („Поле на цветята“) за него е издигната клада. Той е увесен символично гол и надолу с главата, като еретик, а устата му е здраво запушена, за да не може да каже нищо против църквата или в защита на възгледите си. Накрая е изгорен публично. Три години по-късно всичките му съчинения влизат в „Списъка на забранените книги“ (Index Librorum Prohibitorum).

Случаят с Джордано Бруно влиза в историята поне по няколко причини. Първо, той става последната жертва, изгорена на клада от римокатолическата Инквизиция. Второ, страхът от участта на Бруно изглежда е принудил Галилей, три десетилетия по-късно, да се отрече от хелиоцентричната теория (макар и само на думи). Най-сетне, някои идеи на Бруно вдъхновяват двама влиятелни философи от ранната Модерна епоха: евреина Барух Спиноза с неговия пантеизъм и немския мислител и математик Готфрид фон Лайбниц, с неговото учение за монадите, елементарните „единици“ на битието.

• 1. Денят, с който започва Великият пост в западната църковна традиция – Б.пр.
• 2. Вж. например: H. Kearney, Science and Change, 1500–1700, New York, McGraw-Hill, World University Press, 1971