Указите на император Теодосий

В църковната история ще открием множество повратни моменти. Един от най-значимите обаче е слабо познат на повечето християни: указът на император Теодосий I от 380 година. Този държавнически акт, както и цялостната дейност на императора до голяма степен предопределят по-нататъшното религиозно и културно развитие на Европа.

Имп. Константин Велики официално легитимира християнството в Римската империя с Миланския едикт от 313 година. Скоро след това настъпва сериозно разделение между вярващите поради появата на арианското учение, отричащо божествеността на Христос. Първият вселенски събор, проведен в Никея през 325 година, категорично осъжда арианството – с изключение на трима епископи, останалите 318 утвърждават тринитарен1 символ на вярата. По-късно този документ влиза в историята като „Никейска изповед на вярата“.

Конфликтът с арианството обаче далеч не е приключил – той продължава още пет десетилетия. Следващите двама императори след Константин симпатизират на арианите, назначават техни епископи и изпращат в изгнание църковни дейци, придържащи се към Никейската изповед.

Скоро след като се възкачва на престола, Теодосий решава да сложи окончателен край на споровете с арианите. Той скъсва с дотогавашната практика държавата да пази неутралитет по отношение на различните религиозни култове в Римската империя. На 27 февруари 380 година в Солун той издава указ, който постановява, че всеки жител на империята трябва да бъде християнин, и – нещо повече – уточнява в какво трябва да вярва. „В съответствие с Нашето разпореждане“, четем в указа, „всички народи, намиращи се под управлението на Наша милост, са длъжни да се придържат към вярата, предадена на римляните от ап. Петър, защото тя ни очиства и до ден днешен… Следвайки апостолската святост, в съответствие с учението на апостолите и на Евангелието, ние трябва да вярваме в единия Бог – Отец, Син и Светия Дух – които са равни по величие“. „Богословският“ държавнически акт на императора можем да си обясним до голяма степен с домашното му възпитание. Вероятно той е първият император в историята, който е имал привилегията да израсне в християнско семейство. Теодосий обаче се кръщава на зряла възраст, когато се разболява сериозно. Някои от делата му са далеч от духа на Евангелието, например предумишленото избиване на хиляди граждани на Солун през 390 година.

Една година след „Тринитарния указ“, Теодосий издава друго постановление с по-прецизни формулировки. То изисква поклонение на единия Бог в точно съответствие с Никейската изповед на вярата, която вече се нарича „католическа“ (всеобща, универсална). Всички други учения са обявени за еретични и подлежащи на държавно преследване. Императорът отстранява константинополския патриарх Демофил, застъпващ арианството, и поставя на негово място епископ с тринитарни разбирания. Макар че много жители на империята, особено в източните провинции, имали ариански разбирания, те вече нямали право да строят свои храмове и да се събират в населените места. От църковна страна, Никейската изповед е окончателно утвърдена на Втория вселенски събор в Константинопол, през същата 381 година. Приетият символ на вярата започва да се нарича „Никео-Цариградски“. В този документ членовете, посветени на Сина и на Светия Дух са допълнени и са добавени членове за Църквата, кръщението, възкресението на мъртвите и живота в идващия век.

Двата указа на Теодосий от 380–381 г. имат голямо значение по ред причини. За пръв път в историята е направен опит да се принудят хората да станат християни чрез юридически инструменти. Ортодоксалното християнство се обявява за официално учение на Църквата, като арианските тенденции постепенно са потушени. Налага се един стил, който става все по-ясно изразен по-нататък при управлението на Теодосий: да се използва държавният апарат да потискане на многообразието на религиозни възгледи. Провежда се систематична политика за изкореняване на езическите култове: под страх от смъртно наказание са забранени жертвоприношенията и се предписва разрушаване на нехристиянските храмове. Форми на езичество продължават да се практикуват в отделни семейства или в отдалечени местности, а някои езически празници се смесват с християнски обреди и обичаи.

• 1. Застъпващ учение за Бога като Троица. – Б.пр.