Уилям Милър погрешно предсказва Второто пришествие

175 години от „Великото разочарование“

Кога Исус Христос ще дойде отново? Сам Господ предупреждава, че никой човек не знае деня и часа на славното Му явяване (Мат. 24:36). Но категоричното Му изявление не е възпирало някои прибързани богослови или търсачи на слава в християнската история да обявяват конкретни дати на Второто пришествие. Всички те впоследствие са били разочаровани от хода на събитията. Един от най-известните автори на есхатологични предсказания бил баптисткият проповедник Уилям Милър (1782–1849 г.).

Уилям Милър
Уилям Милър (Източник: Wikipedia)

Роден в щата Масачусетс непосредствено след Американската война за независимост, Милър бил типичен представител на своята епоха. Времената били белязани от големия подем при раждането на една велика нация. Духовната атмосфера също била заредена с очаквания и ентусиазъм – това е т.нар. „Второ велико пробуждане“ в САЩ, водено предимно от баптистки и методистки проповедници и характеризиращо се с религиозен ентусиазъм и отхвърляне на скептичния рационализъм на Просвещението. Самият Милър бил възпитан в християнски дух от майка си. В ранната си младост станал деист, но продължавал да посещава местна баптистка църква. Обръща се истински към Христос, докато една неделя чете пред църквата проповедта на отсъстващия свещенослужител. В усилието да защитава вярата си пред своите приятели-деисти, Милър се задълбочава в изучаване на Писанието стих по стих. Така той стигнал до убеждението, че денят на Второто пришествие трябва да е разкрит в библейските пророчества.

Постепенно Милър събрал доста последователи, предричайки, че Христос ще се завърне през 1844 г.: първоначално на 21 март, впоследствие на 18 април и в крайна сметка на 22 октомври. (Уточняването на датата ставало „в движение“, с използване на календара на юдеите-караити1.) Теорията му не изглеждала изсмукана от пръстите, ако се приемат някои библейски интерпретации, периодично излизащи на мода през вековете. Аргументът на Милър бил приблизително следният. В 8 глава на книгата на пр. Даниил се говори за 2300 дни „до очистване на светилището“. Много уважавани църковни отци и писатели – между които бл. Августин и Беда Достопочтени (VIII в.) – смятали, че в случая „дни“ трябва да се разбира като „години“. После, в Дан. 9:24 се говори за „седемдесет седмици…“ (490 дни, т.е. 490 години) „… за народа ти и за светия ти град… за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието… и да се помаже Пресветият“. Когато това число се извади от 2300 години, остават 1810 години. По общо съгласие се приема, че Христос е умрял и възкръснал през ранната пролет на 31 г. сл. Хр. От тази дата Милър отброил три и половина години (което дава есента на 34 г. сл. Хр.) и с добавянето на 1810 стигнал до 1844 година. По-подробни технически съображения го довели на убеждението, че Христовото пришествие трябва да настъпи през октомври.

В рамките на това тълкуване изглеждало възможно да се съпоставят известни събития от миналото с последователността от събития, описана в 11 глава на книгата на пр. Даниил. Византия, Египет, Османската империя, Франция и други страни изглежда изпълнявали тези пророчества, както и такива, извлечени от други библейски текстове. Целият аргумент бил развит подробно и убедил голям брой хора в правотата на Милър.

Накрая около 100 000 души се събрали на предсказания ден по места, в сглобени храмове и по хълмовете, „за да срещнат Младоженеца“. Един от очевидците на такова събиране описва как е протекла нощта. Когато настава полунощ и Исус още не се е явил, в множеството настава смут. Някои се разотиват. Тогава някой заявява, че трябва да се отчете разликата в географските координати и (оттам) в местното време между Палестина и САЩ. Около 1 часа след полунощ един от водачите на движението станал и заявил следното: „Лично аз никога не съм определял строго точното време на Второто пришествие и винаги съм казвал на братята, че ще си навлекат беди, ако се занимават с това. Но те не ме послушаха, а последваха други… Вярвам, че в крайна сметка най-важното е да бъдем винаги готови да посрещнем Господа…“

Омерзени от това, което впоследствие ще бъде наречено „Великото разочарование“ (The Great Disappointment), повечето последователи на Милър напълно изоставили вярата си в Христос. Немалко разочаровани хора се върнали към по-традиционни протестантски църкви. А трети, под ръководството на самия Милър, положили основите на адвентното движение. Според тяхното разбиране, случилото се на 22 октомври 1844 г. трябва да се интерпретира като „очистване на небесното светилище от Исус“, а не като несбъднало се Второ пришествие.

По материали на christianity.com
Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 10, 2019
  • 1. Течение в юдаизма, което признава единствено Петокнижието (писаната Тора) като върховен авторитет по богословски и религиозно-правни въпроси. – Б.пр.

Нов коментар