Георги Схоларий и провалът на унията между Източната и Западната църква
На 23 юни 1444 година умира Марк Ефески, впоследствие канонизиран от Православната църква като светец. Той е бил загрижен само за едно: съхраняването на православието. В предишните години, императорският двор в Константинопол е положил всички усилия да спечели Запада за помощ срещу османските турци. За целта е била необходима уния с Рим. На Фераро-Флорентинския събор (1438–1439) пратениците на Източната църква са били направили отстъпки по почти всички важни доктринални въпроси. Например, те се съгласяват да приемат латинското учение за чистилището и за изхождането на Светия Дух от Отца и от Сина (филиокве). Единственият православен епископ, присъстващ във Флоренция и отказал да подпише документа за уния, е Марк Ефески. Но както се оказва, макар и „самотна птица“, той е представлявал в по-голяма степен духа на средния православен християнин, отколкото всички други епископи и политически водачи, взети заедно. Съответно миряните и нисшето духовенство се обединяват около Марк Ефески като изразител на тяхната вяра. Постигнатата уния никога не влиза в сила.
Стенописно изображение на Генадий Схоларий от манастира „Св. Йоан Предтеча“ (източник: Wikipedia, автор: Кочев)
Друг византийски участник във Флорентинския събор е бил Георги Схоларий. Той е съдия и преподавател по философия1, полемист и добър познавач на произведенията на Аристотел и на неоплатониците. Първоначално Схоларий споделя вижданията на императорската партия и произнася три забележителни речи в подкрепа на унията с Рим. Но когато се връща в Константинопол, сам се убеждава в силната съпротива на духовенството и на редовите православни християни срещу преиначаването на техните вярвания. Това води до рязка промяна в позицията му. Тъй като Марк Ефески е вече стар и силите му гаснат, Георги поема водаческата роля в лагера на противниците на унията. Прави го с решителност и с мощта на своя интелект.
Разбира се, това му навлича неприязънта на императорския двор. Схоларий бива принуден от новия василевс2 Константин XI Палеолог да се оттегли в манастир. Там той се замонашва и приема името Генадий. Няколко години по-рано, Схоларий е сред присъстващите край смъртното легло на Марк Ефески. Старецът заявява относно него пред всички:
„Искам да кажа нещо за достопочтения Схоларий, когото познавам от ранната му младост, към когото съм благоразположен и когото силно любя, като свой собствен син и приятел… Убедил съм се в неговото изключително благоразумие, мъдрост и велеречивост. Затова смятам, че той понастоящем е единственият, който може да протегне десница за помощ на Православната църква, хвърлена в смут от нападките на онези, които искат да съсипят нашето съвършено учение. С Божията помощ, той може да послужи за поправление на Църквата и да утвърди православието – стига да не поиска да се въздържи от дела и да скрие светилника си под шиника3.“
Към дадения исторически момент Георги Схоларий дори не е бил ръкоположен. Но той е бил точният човек за това време. Всички погледи се насочили към него. Под перото му са излезли над 100 съчинения по богословски и философски теми, включително апологетични творби в защита на християнството спрямо юдаизма и исляма.
Предстои му обаче да изиграе не по-малко важна роля като патриарх. След завземането на Константинопол от турците през 1453 година, Схоларий попада в плен и е продаден като роб в Адрианопол (Одрин). Но твърде скоро султан Мехмед II поисква християнското население да избере свой духовен водач. Георги Схоларий е освободен и единодушно е издигнат от вярващите като патриарх на Константинопол през 1454 година. Той се опитва да откаже, но мнозинството силно настоява. Така на Схоларий е съдено да стане първият Вселенски патриарх под османско владичество. Султанът е добре разположен към него и по негово желание Схоларий съставя изложение на основните истини на християнската вяра.
Отношенията на новия патриарх с властта обаче далеч не са гладки. През 1464 г. той се оттегля от епископската си катедра и отива в манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Сяр. Там той продължава да твори до смъртта си през 1473 година. Паметта на Генадий Схоларий се почита от Православната църква в Гърция на 31 август.
Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 8, 2019 г.
Нов коментар