„Изгубеният рай“: епична поема за 10 лири

Точно преди 350 години поемата на Милтън излиза на бял свят

Джон Милтън
Младият Джон Милтън (Източник: pinterest.com)

Датата 27 април става важна за английската, а – оказва се – и за световната литература благодарение на една търговска сделка. На нея през 1667 година, т.е. преди три века и половина, поетът Джон Милтън продава на Самюъл Симънс правата върху най-величествената епична творба на английски: „Изгубеният рай“ (Paradise Lost). Макар че авторът е бил вече известен, почти никой не обръща внимание на сделката. На практика Милтън получава подаяние за поемата си, а нейното публикуване не е приоритет за издателя. „Изгубеният рай“ излиза от печат едва 4 месеца по-късно, но въпреки злощастното начало, това произведение ще се нареди на едно от първите места по популярност след Библията в англоезичния свят.

Възвишеното повествование обхваща дванадесет книги. Слепият поет се заема да опише най-драматичните събития на световната история: бунта на Сатана и грехопадението на човека, които Милтън приема за несъмнени факти. Адам и Ева са обрисувани в своята наивна невинност – непознаващи злото и наслаждаващи се на Едемската градина. После идва грехът и всичките му горчиви последствия:

„… първото човешко непокорство и плодът
на запретеното дърво, със своя бренен вкус
довел смъртта в света и цялата ни земна скръб…“1

Но идва и Божието обещание за окончателното възстановяване на всичко чрез Исуса Христа.

Милтън представя епическия си разказ в бял стих – той съзнава, че при това изобилие от думи римите биха го направили банален и тежък за ухото. Величавото звучене на ямба по-добре съответства на поетичния замисъл. Богословските истини, които трудно се съчетават с римуване, могат да се възприемат по-лесно чрез една ненатрапчива алитерация. Например, Бог казва за Адам и Ева:

„… те сами решиха
да вдигнат бунт, не Аз; и ако Аз съм го предвиждал,
предвиждането Ми не ги подбуди към греха…“
Илюстрация към „Изгубеният рай“
Свалянето на дяволското войнство от небесата. Илюстрация на Густав Доре (1832–1883) към „Изгубеният рай“

Изследователите отбелязват, че Милтън е постигнал най-силно въздействие чрез образа на бунтовника Сатана. Бидейки пуритан, поетът е участвал във въстанието2 срещу крал Чарлз I. Без съмнение, личните преживявания са му помогнали да предаде чувството, което той приписва на дявола: „О, по-добре е в ада цар, наместо в рая раб!“ Но колкото и да се опитва да изврати Божиите цели, в крайна сметка, козните на Сатана са осуетени. Злото е превърнато от Бога в средство за добро:

„… Тоз, който се стреми
да Те отслаби, той с това неволно Ти помага
по-пълно да явиш мощта Си; злото му дори
използваш Ти, та и от него да твориш добро.“

За да напише такива строфи, Милтън навярно е размишлявал дълго върху думите на патриарха Йосиф към братята му, продали го в робство: "Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много хора" (Изх. 50:20).

„Изгубеният рай“ е творба на един неповторим гений. Тя обаче донася на Милтън едва 5 лири, плюс обещанието за още 5 лири при публикуването ѝ и за още 5 лири при всяко преиздаване. Според споразумението, подписано при сделката, броят екземпляри при всяко издаване трябва да бъде ограничен. „Тиражът трябва да се смята за изпълнен, когато 1300 екземпляра от гореспоменатия цял ръкопис бъдат продадени на едро или на дребно на отделни клиенти…“ От тогава до днес са продадени милиони екземпляри на Милтъновата поема.

Превод с допълнения: Тодор Велчев
Съвместна публикация с в. „Зорница“, бр. 4, 2017 г.
  • 1. Цитатите от „Изгубения рай“ са по превода на Александър Шурбанов. – Б.пр.
  • 2. Довело до Гражданската война в Англия и до обезглавяването на краля през 1649 г. – Б.пр.

Нов коментар