Еразъм зарежда оръдието на Реформацията
500 години от публикуването на Новия Завет на гръцки
Портрет на Еразъм Ротердамски от Ханс Холбайн-младши (източник: Wikipedia)
Еразъм Ротердамски зарежда оръдието, с което по-късно ще гръмне Лутер. Бидейки най-великият учен на своето време, той произвежда два изстрела в „бурето с барут“, което ще избухне през XVI век в Европа и ще влезе в историята под името Реформация.
Първият изстрел е сатиричната творба, озаглавена „Възхвала на глупостта“, в която се осмиват грешките на християнска Европа. Например, Еразъм напомня на читателите как ап. Петър е казал на Господа „Оставихме всичко заради Теб“ (вж. Мат. 19:27). Ала глупостта се хвали, че благодарение на влиянието ѝ „едва ли има други хора, които живеят в по-голямо охолство“, отколкото наследниците на апостолите. Това е пряк удар срещу мнозина от епископите на средновековната Католическа църква.
Вторият изстрел на Еразъм е издаването на гръцки Нов Завет. В продължение на векове авторитетният текст на Писанието за църквата на Запад била Вулгата, латинският превод на св. Йероним. Този превод обаче страдал от недостатъци. Еразъм възстановява в максимална степен оригиналния новозаветен текст от достъпните му гръцки ръкописи. Трудът му е отпечатан в две колони, като втората съдържа нов латински превод на Библията. Нещо повече, ученият от Ротердам добавя хиляди бележки с посочване на чести грешки при тълкувание на Писанието – дързост, която можела да му струва живота. Той критикува отказа на Рим да позволи брака на свещениците, при все че някои от тях живеели открито със свои любовници, и отрича много от правата, които папите си приписвали. Еразъм поставя под съмнение и много практики, за които няма библейски указания: молитви към светиите, индулгенции и поклонение на свети мощи.
След дългогодишна работа, Еразъм Ротердамски бил готов да издаде своята книга, но се питал как би могъл да избегне неприятностите. Едно възможно решение било да свърже своя Нов Завет с името на някой голям човек. И така, преди 500 години, на 1 февруари 1516 година, той посвещава труда си на папа Лъв X, като година по-рано се е сдобил с позволението му. Няколко месеца по-късно той уверява папата с меко писмо, че не е искал да навреди на Църквата.
„Ние нямаме намерение да изкореним старото и всеобщо прието издание [Вулгата], а само да го поправим, където има грешки, и да го направим по-ясно, където е с неясен смисъл.“
Първата страница на Новия Завет, издаден на гръцки от Еразъм Ротердамски (източник: Wikipedia)
За да не предизвиква гнева на църковните власти, Еразъм изтъквал, че неговите идеи не били нови. Той обичал да цитира именитите църковни отци в подкрепа на своите подобрения на библейския превод. Така несклонните към търпимост негови критици били отпращани към авторитета на признатите герои на вярата.
Както преводът на св. Йероним, Новият Завет на Еразъм също не бил изцяло точен. Холандският учен нямал достъп до най-добрите ръкописи. Все пак подобренията били съществени и Мартин Лутер, Уилям Тиндейл и други използвали неговия труд като основа при своите преводи на Библията на простонароден език. Нещо повече, те подели призива на Еразъм за реформи в църквата.
Така реформаторите скъсали с Римокатолическата църква. Известно време Еразъм и Лутер запазили приятелски отношения. Но словото на Лутер било толкова яростно, че Еразъм не можел да го приеме. И когато изразявал несъгласието си, реформаторите го обсипвали с всевъзможни обвинения, наричайки го дори „прикрит атеист“. Ученият от Ротердам, който учел, че християнският живот означавал да пребъдваш в Христовия мир, бил дълбоко наранен. Той изпаднал в смъртна опасност от две страни. Протестантите казвали, че той е запазил твърде много неща от католицизма; докато католиците го обвинявали, че руши църквата. Еразъм бил принуден да избяга от католическия Льовен (Белгия), за да се спаси от изгаряне на клада.
Еразъм заслужено придобил репутацията на остроумен човек – хората със спотаен дъх очаквали как ще отговори на поставен въпрос. Веднъж курфюрстът1 на Саксония Фридрих Мъдри (1483–1525) го попитал какво е мнението му за Лутер. Еразъм се замислил, а монархът запазил търпеливо мълчание. Накрая прозвучал отговорът: „Лутер извърши две „престъпления“: нападна папската тиара2 и монашеските шкембета.“ Фридрих избухнал в смях.
Еразъм Ротердамски остава лоялен на Рим до смъртта си през 1536 г. Той наблюдава с нарастващи опасения някои последствия от започналата Реформация като Селската война в Германия, анабаптистките брожения в Германия и Нидерландия и цялостната социална радикализация. В спорове по доктринални въпроси избягва да навлиза, като чужди на неговата природа и занимания. Едно голямо изключение е дебатът му с Лутер относно свободната воля на човека, в хода на който Еразъм пише две съчинения.
Днес делото на великия учен от Ротердам не се споменава често. Но анабаптистите, последователите на Цвингли и дори много лутерани са изтъквали, че са негови духовни чада. Неговият библейски превод и остроумието му изиграват голяма роля за възхода на Реформацията.
Текстът ще излезе и във в. "Зорница", бр. 2 от 2016 г.
Нов коментар