Фруменций, епископът на Етиопия

„Заради всичко, което сте правили добре, аз ви дарявам със свобода.“ Тези думи изрича старият владетел на Аксумското царство (днес, Етиопия), на смъртния си одър. Пред него стоят двама младежи от Тир, които са били негови роби в продължение на няколко години. Един от тях му е служил като виночерпец, а другият – като личен секретар. Имената им са съответно Едесий и Фруменций.

Любопитен низ от събития е довел до този вълнуващ момент от живота на двамата. Като юноши, те са се учили под ръководството на своя чичо, християнският философ Меропий. Последният чувства силен подтик да посети Арабия. Предлага на момчетата да ги вземе със себе си, а те възторжено прегръщат възможността да „видят малко свят“. Пътешествието протича нормално и ето ги на един кораб на път към дома. Корабът хвърля котва в етиопско пристанище, за да се снабди с пресни провизии. Един от моряците обаче се сбива с местни хора. Избухва насилие и почти всички пътници на борда са убити, включително Меропий. (Според друго предание, те стават жертви на тежко корабокрушение.)

Спасяват се единствено Едесий и Фруменций, които в този момент учат под едно дърво, на известно разстояние от разгорялата се битка. Етиопците ги пленяват и ги изпращат при своя цар. Той е силно впечатлен от обноските им и ги прави свои лични дворцови роби. Скоро Фруменций се сприятелява с Анбарам, юдейски свещеник с известни симпатии към християните. През IV век юдаизмът има присъствие в Етиопия, като влиянието му вероятно се е простирало далеч назад в историята, чак до времето на Соломон.

Когато царят умира, никой от синовете му не е пълнолетен, за да може да поеме управлението на страната. Овдовялата царица моли Едесий и Фруменций да ѝ помагат в държавните дела и да обучават синовете ѝ. Двамата се съгласяват. При това те полагат усилия за разпространение на Евангелието. Например, те насърчават търговците с християнска вяра да се молят и покланят на Бога публично. Застъпват се и пред царя да определи „места, където [тези хора] да се събират за обща молитва според римския ритуал“.

Идва денят възмъжалият престолонаследник да седне на бащиния трон. Той кани Едесий и Фруменций да останат, но двамата са решени да напуснат Етиопия. Следвайки течението на река Нил, стигат до Александрия. Фруменций е дълбоко загрижен за спасението на народа, сред когото някога е служел като роб. Затова се обръща към местния епископ Атанасий Велики1 с молба да ръкоположи епископ на етиопците. Именитият духовен пастир оценява значимостта на начинанието. Но кой може да е по-подготвен за тази мисия от самия Фруменций? Според преданието, Атанасий му казва: „А кой сред нас може по-добре от теб да разгони мъглата на езичеството и да занесе там зората на божественото Благовестие?“ След като обучава и подготвя Фруменций, епископът на Александрия го ръкополага също за епископ и го изпраща обратно в Етиопия. Вероятно това се е случило между 340 и 346 година.

Там Фруменций най-напред отива при своя стар приятел Анбарам. Скоро последният се обръща към Христос и също бива ръкоположен. Двамата с Фруменций работят в тандем за евангелизирането на двореца. Под тяхно влияние цар Езана и брат му Сеазана приемат християнството и се кръщават, като приемат нови имена. Фруменций основава и първия манастир в Етиопия: Dabba Selama. Той и сподвижниците му организират етиопската църква и разширяват мисионерската си дейност в Нубия (днес, Судан) и Йемен.

Междувременно Едесий също е станал свещеник. Той се е завърнал в родния Тир, където среща църковния историк Руфин. Именно на Руфин дължим вълнуващата биография на Фруменций, достигнала до наши дни.

По онова време църквата в цялата Римска империя е в тежка схватка с арианската ерес, отричаща божествеността на Христос. Император Констант (337-361 г.) покровителства арианите. Той изпраща писмо до цар Езана2 да изгони Фруменций и да постави ариански епископ на негово място. Но етиопският монарх отказва. Има предание, според което той веднъж казал на Фруменций: „Колко години живя сред нас и не видяхме от теб никакво чудо! Откъде сега ти е дадена такава благодат [да проповядваш Евангелието] и при това за такова кратко време?!“

Фруменций е обичан от своето паство. След смъртта му Етиопската църква го нарича „нашия отец“ и „баща на мира“ – титли, които нейният патриарх носи и до ден днешен. Църковното предание му приписва превод на Новия завет на гиез, южносемитски език (наричан още „класически етиопски“) и принос в развитието на азбуката на този език, която днес се ползва в Етиопия и Еритрея. Самият език гиез и до днес се използва при отслужването на литургия в Етиопската православна църква, Етиопската католическа църква, Еритрейската православна църква и в юдейската общност „Бета Израел“ в Етиопия.

Голямото влияние на Фруменций е засвидетелствано от монети, сечени през втората половина от царуването на Езана. Старите надписи от езическия период са заменени от такива с християнско съдържание.

Апостолът на Етиопия умира през 383 г. Паметта му се почита от Коптската църква на 18 декември. Канонизиран е като светец от Православната и от Католическата църква. Англиканската семинария в Етиопия е наречена в негова чест Богословски колеж „Св. Фруменций“.

• 1. Вж. статията за него в сп. ХАРТА, 01/2017.
• 2. Писмото е запазено в „Апологии“ на Атанасий Велики (357-358 г.).