Робърт Гроустест: епископът - експериментатор

Подчинените му клирици трябва да проповядват редовно и да поучават паството си относно Символа на вярата, Десетте Божии заповеди и Господнята молитва на английски език. Такова било изричното разпореждане на новия епископ на Линкълн (Англия), Робърт Гроустест (Robert Grosseteste), лектор в манастира на францисканските монаси в Оксфорд.

Някои църковни служители възразяват, че правилният език за обяснение на Писанията е латинският. Но Робърт отвръща, че народът не разбира латински. А ако хората не разбират това, в което са наставлявани, то как ще се спасят душите им?

Още с ръкополагането си за епископ през 1235 година Робърт Гроустест се заема с редица реформи в църквата и ги провежда ревностно и последователно. Християнското поучение на английски език е само една от тях. По онова време е било нещо обичайно клириците да получават доходи от няколко различни заемани поста в църквата – дори ако не се справят добре на нито един от тях. Робърт се отказва от всичките си източници на препитание с изключение на един и настоява, че и останалите църковни служители трябва да направят същото. Той отстранява клирици, които са купили постовете си, и дава да се разбере, че никой не може да получи назначение в църквата, ако животът му не се отличава с нравствена чистота. И за да се увери, че разпорежданията му се изпълняват, той правел изненадващи посещения на подчинените си служители.

Надига се голям ропот. Но Робърт неизменно отговаря на всички критики: „Помнете, че ние всички ще се изправим пред Божия съд.“ В едно от запазените му писма той обяснява действията си: „След като станах епископ, аз започнах да гледам на себе си като попечител и пастир на човешки души. И за да не се изисква кръвта на овцете от моята ръка при Страшния съд, аз постоянно посещавах и наглеждах повереното ми стадо.“

Според учението на Гроустест, попрището и правилната обхода на един църковен служител е да спасява души. Истинският свещеник посещава болните и затворниците, храни, гладните, проповядва и разяснява Писанията. Не подобава на един духовен водач да заема длъжност в управлението на държавата. Също така, той не бива да отделя прекалено много време за философия и наука1, защото така може да пренебрегне главния си дълг да търси погиналите и да им служи.

А всъщност науката е била голямо „изкушение“ за Робърт Гроустест. Той е имал несъмнен талант на изследовател. Всъщност, Гроустест е първият човек в историята, който е разписал подробно всички необходими стъпки за правилното провеждане на научен експеримент. Нещо повече, той основава в Оксфорд школа от мислители, които разработват концепцията на експерименталния подход: един от стълбовете на модерната наука. (Сред тях изглежда е бил известният средновековен философ Роджър Бейкън.)

Смята се, че на Гроустест дължим първоначалната идея за контролиран научен експеримент, която ще бъде разгърната в пълнота векове по-късно от Галилео Галилей2.

Някои други заслуги на Гроустест за развитието на природните науки са:

• По-широко включване на науките в програмите на тогавашните университети.
• Въвеждане на индуктивния подход в научната логика: от наблюдение на отделните подробности на един феномен към достигане до обобщени изводи.
• Важни стъпки към прилагане на математиката във физичните изследвания и изразяването на резултатите от експеримента с числа.
• Изследвания в областта на оптиката и на теорията на светлината. Първи опити да се обясни феноменът на дъгата.

Освен от философия и научни теории, Робърт Гроустест се е увличал от арабски и старогръцки език, богословие, астрономия, канонично и гражданско право, юдейски закон, управление на домакинствата, математика, медицина, предсказването на времето. Но загрижеността за човешките души поставял на първо място. Затова e бил очарован от дейността на францисканците (и сам става францисканец), с техния избор да живеят в бедност, за да могат ревностно да разпространяват Евангелието. Не е чудно, че един от английските предшественици на Реформацията, Джон Уиклиф се възхищавал от Гроустест и е цитирал негови изказвания.

Робърт Гроустест умира на 9 октомври 1253 година. Трябвало е да изминат доста години, преди светът да осъзнае с колко много този велик мислител е бил изпреварил своето време. Той живее повече от три века преди григорианската календарна реформа3, почти три века преди началото на Реформацията, почти четири века преди триумфа на Първата научна революция и преди първите вълнови теории на светлината.

• 1. До XVII-XVIII век природните науки се наричали с общото понятие „натурална философия“.
• 2. Вж. също статията за Галилей в сп. ХАРТА, 06/2023.
• 3. Вж. статията за тази реформа в сп. ХАРТА, 03/2022.