Монахът Антоний основава Киево-Печорската лавра
950 години от смъртта му
При най-успешните трансплантации в медицината се използват тъкани, максимално подобни на тъканта в приемащия организъм. Подобен принцип можем да открием и в християнската духовност. Когато християнството е официализирано в Киевската Рус през 988 година, с кръщението на княз Владимир, богати хора правят дарения за изграждането на манастири. Първоначално това става по византийски образец, но скоро се оказва, че този тип монашество някак не е в съзвучие с темперамента на източните славяни.
Един млад човек на име Антип, от градчето Любеч (недалеч от Чернигов в днешна Украйна), посещава манастирите в Атон. Там се замонашва и приема името Антоний. Няколко години по-късно неговият игумен го изпраща обратно в родината му, като му казва: „Господ ти е дал сила да вървиш по пътя на светостта – сега е време да поведеш и други след себе си.“ Антоний се подчинява на духовния си наставник и се връща в своята страна. Той обикаля местните манастири, но никой от тях не му допада. Тогава решава да се засели в една пещера близо до Киев, обитавана преди от Иларион, тогавашния „митрополит на цялата Рус“. Любопитна подробност е, че днес местността се намира в центъра на украинската столица, докато през XI век е била уединено, гористо място, на склона на един висок хълм на десния бряг на река Днепър.
Първоначално Антоний живее сам, прехранвайки се само с хляб, вода и малко зеленчуци, които си отглеждал. Скоро неговото подвижничество1 става широко известно на обществото. При него започват да се стичат хора за благословия. Носят му подаръци, които той никога не задържал за себе си, а раздавал всичко на бедните. Приемал единствено малко хляб. Самоотверженият му начин на живот привлича и последователи. Най-видният от тях е Никон, свещеник и летописец: „също презвитер и черноризец изкусен“, според едно от достигналите до нас житиета. Така около Антоний възниква малка общност от монаси-ученици, някои от които принадлежали на най-близкото обкръжение на тогавашния киевски княз Изяслав. Това обстоятелство породило напрежение с двореца. Князът настоява младите хора, произлизащи от знатни дворянски семейства, да бъдат върнати вкъщи. Антоний и Никон отказват, а конфликтът продължава известно време, докато гневът на Изяслав се уталожва.
Общността нараства все повече, но Антоний търсел монашеско уединение. Той назначава за игумен близкия си ученик Варлаам и се заселва в отделна пещера, отдалечена на около 200 метра. Остава обаче неоспорим духовен авторитет и продължава да ръководи общността. Той посрещал радушно всички новодошли и позволявал заселването на нови монаси, които си изкопавали нови пещери в хълма. Приписвали му дарби на изцеление, пророчество и духовна проницателност.
Скоро княз Изяслав назначава Варлаам за игумен на друг манастир. На негово място Антоний избира един благ и смирен монах на име Теодосий. В манастира продължавали да се стичат млади мъже и хълмът се пренаселил. Тогава Антоний се обръща към княза с молба да им се даде теренът над пещерите. Изяслав откликва положително - на това място започват да се строят монашески килии и каменна църква, на чието място днес се намира катедралният храм Успение на св. Богородица (или, Успенски събор).
Ала престарелият Антоний не доживява да види завършването на тези строежи. Той умира през 1073 г. и според завещанието му е погребан тъкмо в пещерата, която е обитавал. Точната дата на смъртта му е неизвестна, но паметта му се почита на 10 юли. Смятан е единодушно за баща на руското монашество.
Основаният от него манастир придобива името Киево-Печорска лавра и съществува до днес. „Много манастири са били изградени с парите на князе и дворяни,“ пише един руски летописец, „но този е първият, който е построен със сълзи, пост и молитва.“ През XVII век манастирът е на пряко подчинение на Вселенския (Константинополски) патриарх, а впоследствие – на Киевския митрополит. До съвсем скоро той беше във владение на Украинската православна църква към Московската патриаршия, по договор с националния културен резерват „Киево-Печорска лавра“. Но от 29 март 2023 г. договорът е прекратен, а срещу митрополит Павел е заведен съдебен иск по обвинение „в разпалване на междурелигиозни раздори и оправдаване на руската агресия срещу Украйна“.
- 1. Действена борба със злото, чрез самоотричане и усилия да се води свят живот; от същия корен е думата „подвиг“.
Нов коментар