Спасение чрез подчинение на папата?
Булата Unam sanctam от 1302 г.
„Има само една свята (unam sanctam) католическа и апостолска Църква, извън която няма нито спасение, нито прощение на греховете...“ Така започва булата, издадена от папа Бонифаций VIII на 18 ноември 1302 г. Тя влиза в историята под заглавието Unam sanctam и все още предизвиква дълбоки противоречия. Особено смущаващо е последното изречение: „Затова ние заявяваме, казваме ясно и утвърждаваме, че за спасението на всяко човешко същество е напълно необходимо подчинението на римския понтифекс1.“
Булата представлява официално папско послание. Понятието произхожда от кръглия оловен печат (лат. bulla), с който били запечатвани такива документи. Въпросната була от 1302 г. била написана като последен удар в продължителната словесна война между папата и френския крал Филип IV „Хубави“. Предпоставките за конфликта ни отвеждат обаче по-назад в средновековната история, когато възниква спорът дали папата трябва да има върховна власт не само по духовните въпроси, но по отношение и на проблемите на настоящия век („мечът на временното“). Особено упорити в съпротивата си срещу папското господство са наследниците на франкските крале в Германия и Франция от XI век. Известно време везните се накланят към Рим, но конфликтът между Бонифаций VIII и Филип IV бележи обръщане на тенденцията.
Непосредствената причина за сблъсъка между две личности с войнствен дух е налагането на тежки данъци върху свещенството във Франция. Папата заявява, че с греховете си кралят дава лош пример на народа под негово управление. Той свиква епископски събор, който трябва да обсъди нужните реформи във Френската църква. Филип IV обаче не разрешава на френските епископи да присъстват, с аргумента, че с този си акт папата предявява претенции за върховна феодална власт над цяла Франция. Римският епископ отрича категорично, но признава, че тече подготовка за отстраняването на Филип IV от престола – така както предишни папи са отстранявали други френски крале.
Настава денят за откриване на събора, а кралят все още не допуска участие на френските епископи. Той свиква и Генералните щати2, за да получи подкрепа от всички обществени съсловия срещу намесата на папството в светските дела. Тогава папата се решава на крайна стъпка и издава Unam sanctam.
След това събитията се развиват бързо и не в полза на римската курия. Под натиска на Филип IV, събрание от френски прелати3 и магнати повдига обвинения срещу папата в ерес и непристойно поведение. В отговор Бонифаций VIII се опитва да отлъчи френския крал от Църквата. За кратко папата е отвлечен от въоръжен френски отряд, но успява да избяга. Разтърсен от събитията, той умира. След това, за период от близо 70 години, „Апостолическият престол“ изпада под влиянието на френския двор и се премества в Авиньон, Южна Франция. В църковната история този период е получил названието Вавилонският плен на папството.
Днес някои изтъкват в подкрепа на Ватикана, че булата Unam sanctam се е отнасяла само за католиците, които всички били под юрисдикцията на Римската църква. Те подчертават, че тези събития са се разиграли далеч преди Реформацията и появата на протестантите. И настояват, че едва последното изречение съдържа ново доктринално твърдение: че спасението е достъпно единствено за тези, които се подчиняват на папата.
Разбира се, за протестантите тъкмо това последно изречение е особено неприемливо. Те могат да се съгласят, че спасението е възможно само в Църквата, доколкото определят истинската Църква като общността на всички, които любят Христа и живеят в Него. Но не могат по никакъв начин да приемат, че всички трябва да се подчинят на папата, за да бъдат спасени. Интересна историческа подробност е, че Мартин Лутер изучава внимателно булата Unam sanctam, за да се подготви за знаменитите си дебати в Лайпциг с Йоханес Ек относно авторитета на папата, чистилището, покаянието и други теми през юли 1519 г.
Посланието на Unam sanctam изглежда не е в съгласие и с решенията на Втория ватикански събор, според които се приема, че някои протестанти – а дори и някои езичници – ще се спасят. Съгласно съборните документи, божественият замисъл за спасение включва всички човешки същества. Като „онези, които не по своя вина не познават Евангелието на Христос и Неговата Църква, но търсят Бога с искрено сърце и под влиянието на благодатта се стремят да вършат волята Му, засвидетелствано от подтика на съвестта им... [също] могат да получат вечно спасение“ – по начини, които само Бог знае.
Булата на Бонифаций VIII повдига спорове и относно непогрешимостта на папата. Поради нейната връзка с други доктрини на Римокатолическата църква, както и поради значението ѝ за възможността за икуменическо сътрудничество, коректната интерпретация на Unam sanctam остава важна задача за изследователите и за съвременното християнство изобщо.
Нов коментар