България като блян

България – това е огромно изобилие вкусна храна. България е здраве и жизненост, усилен труд и енергично забавление. България има чисто небе и ярко слънце. Има сурови, страховити планини за покоряване; дълбоки, тъмни гори за преброждане; бурно море за плуване, бъбрещо на нежния бряг; дълбоки, криволичещи дерета, мамещи покрай разпенени потоци нагоре към диво, самотно уединение.

България – това са безброй малки ниви във всички разцветки, разлюлени една срещу друга; поляни с маргаритки, танцуващи в подножието на тревисти хълмове; цели морета пламтящи макове, разлети в широки равнини; зелени, лилави, отрупани с грозде лозя, маршируващи в стегнати редици нагоре по слънчеви склонове; зелени градини, струпани около мудни потоци, и скърцащи, бавно въртящи се напоителни колела; хиляди срамежливи села с червени керемидени покриви, увенчали хълмовете, сгушени в деретата, просекли горите, скупчени около изворите и проточени край реките.

***

България е концерт, симфония и хор. Млади жътварки в прохладата на вечерта пеят народни песни, а зад тях момците жътвари хващат тона и поемат песента. В съседство други групи се присъединяват и си предават песента, докато цялата околност – ясна до самия хоризонт, където златното слънце се спуска в златната степ – заехти от куплетите, изпети в такт с шипящите сърпове.

По празниците мегданите на селата вибрират от звуците на неуморни гайди, надувани от весели мъже; в центъра на хорото на ярко облечени щастливи момци и моми, хванати ръка за ръка или за коланите си и с часове въртящи се в кръг с ритмични, сложни стъпки. В други села мургави цигани-музиканти пристигат с пъргавите си цигулки и момците и девойките танцуват своите народни танци на по-весела и жива музика, докато в по-малките села, където няма местен майстор-гайдар и не преминават цигани, младите танцуват на собствената си песен, като момите припяват от единия край на хорото, а момците отговарят от другия.

В събота и неделя горите и планините се огласят от гласовете на десетки хиляди туристи, които с раници на гърба тръгват по закътани сенчести пътеки към малки хижи на далечни върхове и там до късна нощ, под луната, плуваща над дърветата, възпяват горите, отечеството, революционерите, войната, любовта и свободата.

***

Несериозността се избягва и лекомислието се осъжда. Отидете на българска художествена изложба и вижте статуите на типичните българи, издялани от мрамор от скулпторите, които най-добре познават своя народ. Какви солидни, масивни характери! Какви решителни лица, каква отдаденост на традицията, каква готовност да страдаш за идеалите си, колко много честност, и справедливост, и упоритост. Никаква превземка – какво презрение към изкуствената красота, какво категорично осъждане на кокетството, какво безмилостно осъждане на момичетата, които са сгрешили; какво презрение към мъжете, които са нарушили дадената дума, какво героично посрещане на тежките обрати. Майки, които напълно се изразходват, за да изучат сина си, момичета, които понасят неимоверни трудности, за да изпратят брат си на училище, деца, които стават, когато бащите влизат в стаята, жени, които си позволяват публично като израз на интимност само да целунат ръката на мъжа си. Това са хора, които не дължат никому нищо, които строят къщи, трупат земя, отварят училища, вдигат църкви, градят обществени чешми.

***

Българите са икономични. Пестеливостта им е пословична. Да живееш с малко е основна добродетел. Екстравагантността е непростим грях. Да пилееш е едновременно глупаво и порочно. Показността е чиста суета. Тази пестеливост е сложила своя отпечатък върху всяка фаза на живота на българина. Скромността е национален идеал. Полезността и практичността са неговите естествени плодове. На екскурзиите мнозина носят обувките в ръцете си, за да не ги износват. Цялата нация пътува в трета класа. В други страни по-видните представители на интелигенцията биха се чувствали неудобно да пътуват в трета класа, но тук един българин, следвайки психологията на своя народ, дори ако е народен представител или университетски професор, ще се чувства неудобно да даде пари за втора класа, когато ще стигне също толкова бързо и в трета класа.

В България се продава по-малко парфюмерия отколкото в съседните страни. Тук има по-малко лукс, по-малко пари се харчат за забавления. Няма бляскаво осветени улици и нощният живот е силно ограничен. Хората си лягат рано и стават рано. Има много малко луксозни автомобили. Няма титли, няма висше общество. Има богати хора, но богатството не се демонстрира. Хората шият дрехите си така, че да ги носят много сезони. Хранят се просто и дават под наем свободните си стаи.

Лишават се от излишното. Но не и от важните неща. Те са солиден народ и инвестират парите си. Имат страст да притежават собственост. Всички се стремят да купят малко земя и да построят къща. Държат да поделят важните придобивки. Имат общи пасбища. Имат общи гори. Цените за влака са ниски. Билетите за трамвая са евтини. Националната банка е в услуга на обикновените хора. Земеделската банка е за селяните. Кооперативната банка обслужва дребните търговци и занаятчиите. Така държавата служи на всички. Цялото подземно богатство, когато и да бъде открито, принадлежи на държавата. Съкровищата, скрити от нашественици в течение на цели две хилядолетия от бегълци, по закон са собственост на цялата нация.

България е като едно голямо семейство, в което всеки член знае, че има правото на равен дял от всичко и не се колебае да го изисква. Но за този дял той е готов да работи. Най-близко до аристократичната гордост в България е гордостта от майсторлъка. Българите са градинари – и то изключително добри градинари. Стотици от тях са навред из Югоизточна Европа, за да гледат градини и да продават плодове и зеленчуци. Радват се на пълно градинарско превъзходство. Гордеят се с това, че отиват в чужди страни и превъзхождат местните жители. Чувстват се майстори, които знаят тайната на съвършените домати, ягоди, чушки и краставици. Имат необикновени умения и са спечелили международно уважение, така че се гордеят с постиженията си.

Също така те са добри селяни. България е селска нация. Основната дейност на практически всички е да произвеждат от земята. И те го правят с гордост. Земята, която обработват, е тяхна собственост, както и добитъкът и инвентарът. А българите са страстно привързани към земята си. Те са я наследили от родителите си и се подчиняват на традиционното разбиране, че е грях да я продават. Селото гледа осъдително на човек, който пропилява имота си, и всяко българско семейство смята за катастрофа да загуби нивата си.

Дори когато един селянин напусне селото и отиде в града, той продължава да обработва градина и да гледа прасе и крава. И вероятно любовта на българина към земята го вдъхновява да я обработва толкова добре. Той е превърнал страната си в градина, направил е равнините и долините си най-красивите и плодородните в тази част на света, покрил е страната си с добри пътища и е преобразил бедните села със схлупени колиби в модерни градове. Той отива на работа много рано сутрин, връща се късно вечерта и се труди с енергия и умение. Селянинът и неговото семейство ходят на църква, почиват по празниците и спазват постите.

Той изпраща децата си на училище, участва в селския кооператив и е член на Земеделската партия. Въпреки че не е имал възможността да се учи на модерно земеделие от поземлената аристокрация, както селяните в Унгария, Полша и Румъния, и въпреки че последен се е освободил от турското владичество, той е надминал всички свои съседи в много отношения и е горд с това. Той е прословут със своето трудолюбие и в чужбина ще чуете израза „да работиш като българин“.

***

Това са някои от нещата, които характеризират България и които съставляват българския дух.

Това, което откривате, не е забавлението на Румъния, ловкостта на Гърция, мелодичността на Италия, яснотата на Франция. България е розови градини, доматени лехи, млади жътварки, осеяни с труженици полета, гайди, тъжни песни, които всеки пее, омагьосващи кавали, пламтящи макове, внимателно похарчени трудно спечелени пари, спазени обещания, изпълнени задължения, опазена чест, честност, страст към образованието, мрачно, мистично чувство на дълг да изпълниш ролята си в драмата на епохата.