За някои хора, свикнали да противопоставят вярата на разума, вяра е строго индивидуално чувство на предразположение към нещо, което не намира разумни основания. За английския писател и публицист Гилбърт Кийт Честъртън, вяра е нещо различно – нещо дори, в известен смисъл, портивоположно на чувство; увереност, която има своите основания отвъд нашите моментни настроения. В едно свое литературно-критическо есе, озаглавено „Ортодоксалността на Хамлет“, той пише:

„Модерността, подобно на модерното разбиране за Хамлет, вярва единствено в настроението. Но истинският Хамлет, подобно на Католическата църква, вярва в разума. Мнозина прекрасни оптимисти са възхвалявали човека тогава, когато им е идвало да го възхваляват. Само Хамлет е възхвалявал човека когато му е идвало да го нарита като нищожество. Мнозина поети като Шели и Уитман са били оптимисти тогава, когато са се чувствали оптимистично. Само Шекспир е бил оптимист тогава, когато се е чувствал песимистично. Това е определението за вяра. Вяра е онова нещо, което е способно да надживее настроението. А Хамлет го притежава от началото до края.“

The Orthodoxy of Hamlet, Lunacy and Letters