„Ако не се схване тази най-съществена истина, цялата история ще остане криворазбрана. Песимизмът идва не вследствие на умора от злото, а вследствие на умора от доброто. Отчаянието се дължи не на изтощение от страданията, а на изтощение от удоволствия. Щом в дадено общество по една или друга причина благата престанат да действат, започва неговият упадък – храната престава да засища, церовете вече не лекуват, благословиите не носят благодат…“

Г. К. Честъртън, „Вечният човек“, гл. VIII. В превод на Ваня Николова, изд. Омофор, 2005.

На това място във „Вечният човек“ Честъртън разсъждава за причините за упадъка на Римската империя, „най-здравото, което светът бил виждал до момента“. Но дали и най-доброто човешко творение може да бъде самодостатъчно и самоподдържащо се?

„Великата цивилизация продължавала да живее със своите печални делници и с не по-малко печалните си празници. Настъпвал краят на света, а най-лошото било, че не му се виждал краят…“